/КРОСС/ Категорично съм против идеята на едрия капитал и неговите лобисти в държавната администрация, изразявана и от клиентите му в правителството, парламента и медиите на олигарсите, младите хора да се закрепостят за 5 години след завършването на висшето си образование на жалки заплати в страната.

Аргументите „против" са много повече и много по-силни от тези „за". Ето някои от тях.

Първо, при приема в държавните университети т.нар. „държава" (чрез МОН) си няма представа какви специалисти ще са необходими в България след 4-5 години, а „с поглед, забит в тавана" (да не пропуснем и ролята на лобистите от различните университети, както и на корупцията), определя бройки и специалности по тях. В същата конфузна ситуация е и Министерство на икономиката, където никой не е наясно каква ще бъда структурата на българската икономика през 2020-2025 г., когато завършилите студенти ще търсят реализация като стоки от типа „работна сила" (бизнесът ги нарича „работна ръка"). Българската държава няма прогнози какви специалисти ще са нужни, тогава как ще им осигури работа „по специалността"?! А ако не им се осигури работа по специалността - от държавата или частниците - тогава крепостните българчета ще работят като сервитьори и масажистки ли?!

Второ, държавата плаща за 4 години следване около 4000 лв. за всеки студент, но българската държава много добре знае, че ако младият човек не може да намери работа, тя ще му плаща всяка (!) година повече от 4000 лв., така че „държавицата ни" предпочита да премине към „отложена безработица", за да не се изложи пред ЕС и света. Затова МОН допуска да се влиза с успех 3.00 в престижни специалности, а не понеже е загрижена за духовното израстване на нацията.

Трето, разходите на държавата за обучение в държавните университети са „преки разходи", но студенти и родители разходват „косвени разходи" - за плащане на семестриални студентски такси, за храна, облекло, наеми, учебници, помагала и т.н. „Косвените разходи" на семействата на студенти са по-големи, отколкото са „преките разходи" на държавата; но когато след това завършилите студенти нямат работа по специалността, тогава трябва ли да имат право да съдят профанизирана държава, която ги е насочила към специалности, по които няма да имат реализация?! Въпреки че университетите отчитат висок коефициент „завършили и работещи по специалността", това е опашата лъжа, за която се знае отдавна. Е, „излъганите" студенти да останат пак излъгани, като ги принудят да работят - не по специалността - на мизерни заплати в нашата страна ли?!

Четвърто, няма частно висше училище, което да не е получавало финансови или други инжекции по линия на държавата, на общината, на еврофондовете. Тези фондове не са никак малки; ако ги нямаше много частни университети днес щяха да са покойници. Освен това, държавата - открито или скрито - дискриминира държавните висши училища в полза на частните. Вижте какво става в МА, това не е случайно - там има много пари за източване и „пренасочване" към приятелски частници. Защо тогава да не се принудят и завършващите (уж) частни висши училища да остават в България?

Пето, в Европейския съюз - далече още преди да го има - функцията на университетите е определена преди всичко да подготвят личности и лидери за бъдещото развитие на обществото, науката, икономиката. А не университетите да са „ковачница на кадри" за капиталистите (пардон, за „бизнеса"), които се интересуват предимно от печалбицата си. Ако този „бизнес" е социално отговорен, честен и справедлив, нека да предложи на всеки завършил специалист минимум по 920 лв. (две минимални заплати на чистачка в малък ресторант) стартова заплата, тогава нашите момчета и момичета няма да бягат по чужбина!

Шесто, в страните-членки на ЕС се прилага принципът „равенство на достъпа", за да могат по-бедните хора при това несправедливо капиталистическо общество да изпращат децата си в колежи и университети, които ще се заплащат от техните (!) данъци. Иначе тези деца ще останат винаги наследници на професията на своите родители - чистачи, миньори, строители и т.н. Нещо лошо, нещо против принципите на ЕС - където в доста страни таксата за държавни университети е от 0 до 200 евро годишно?

И седмо, тезата на бизнес приматите че „всяка инвестиция трябва да носи възвращаемост" е профанизирана както и да се погледне. Колко „възвращаемост" носят разходите за поддържка на военните ни самолети и армията; на учителите, на учените (например, атомни физици) и т.н. „Възвращаемост" на армията ще има само ако нападнем и завоюваме Русия - мечта на много наши фантазьори. Е, няма и не може да има „възвращаемост" винаги и навсякъде, това е животът. А „възвращаемостта" от висшето образование е по-умно и по-интелигентно гражданство, способно да гледа правилно към решаването на проблемите. Нещо лошо?! А ако продължим да търсим „възвращаемост" на нашите (!) данъци, дали да не започнем с помощите за майчинство, да преминем през субсидиите за детските ясли и детските градини, после за училищата, за да може на принудим навършилите 18 годишни да останат принудително в България следващите 50 години (до пенсия)?!

Накрая, идеята за закрепостяване на българчетата е от тъпа по-тъпа, тя надхвърля представите и на Джордж Оруел от „1984". Ако толкова се харесва на някои (политици, капиталисти и техни клиенти), нека първо техните деца завършат български държавни университети (в които „бизнесът" не инвестира); нека след това ги назначат на 500-600 лв. заплата в собствените си фирми, нека ги принудят да работят 5 години като крепостни. И тогава да говорят за „възвращаемост" и „принципи". Гарантирам, едно е на устата, друго е в главата на капиталиста!

Автор: проф. Боян Дуранкев, доктор по икономика в Университет за национално и световно стопанство