/КРОСС/Надигащият се национализъм поставя Международния наказателен съд пред риск, пише "Гардиън".

Вече три африкански страни предприеха действия за оттегляне от съда, с което се увеличават опасенията и други държави да тръгнат по този път. Миналият месец руският президент Владимир Путин подписа указ за отказ на Русия от участие в Международния наказателен съд (МНС). Филипините и Кения разглеждат подобни действия, а ключови държави като Великобритания намалиха финансирането за съда.

Трибуналът въплъщава международните усилия за преследване на тези, които са отговорни за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но през 2017 година съдът ще бъде изправен пред сериозни предизвикателства по отношение на доверието, според източници.

"Брекзит", изборът на Доналд Тръмп за президент и отстъпване от спазването на Европейската конвенция за човешките права представляват обща тема, която подчертава националните интереси пред международните - обикновено заклеймявани като "чуждестранни", закони.

Бурунди, ЮАР и Гамбия обявиха в края на тази година намерението си да се оттеглят от съда, оплаквайки си, че прокурорите на трибунала прекомерно се насочват към африканския континент.

Тяхното напускане, което ще влезе в сила година след официалното им обявяване, ще остави 121 страни членки, които са ратифицирали Римския статут през 1998 година. Китай, САЩ, Индия, Русия, Индонезия и Израел са сред тези, които отказват да членуват.

Според експерти оттеглянето на държави и ограничаване на финансирането заплашват бъдещето на трибунала и международните закони след 1945 година.