/КРОСС/ Дългогодишният журналист Иван Гарелов, в интервю за Трансмедия ТВ и Явор Дачков, коментира каква ще бъде вътрешно-политическата обстановка в страната след предсрочните парламентарни избори. 

Явор Дачков: Преди всичко искам да направя една аналогия. Навършват се 20 години от събитията от 10 януари 1997 година. Тогава пак встъпваше нов президент, стигна се до предсрочни избори, връщаха се мандати. Може ли да се прави аналогия със сегашната ситуация?

- Макар че някои от външните белези да си приличат, все пак мисля, че в по-важното е в същността си. А в същността си има общо. И това е, че имаме едно правителство, което хич не му се иска да напусне. Протака, търси варианти и т.н. Разбира се, има една голяма разлика, че изборите, надявам се, ще бъдат обявени. Тогава имаше опит въобще да няма избори, а да има второ правителство. Но така или иначе вътрешното мъчение и агонията, беше същата.

Агонията на сдаването на властта?

- Да, помня Николай Добрев един ден ме извика на Позитано, защо така „поетизираме" протестите. Той каза „поетизирате" протестите, защото ние ги показвахме широко всяка „Панорама". Аз му казвах: Показваме ги, но ти бързо сдай властта. А той каза: „Но аз имам правителство". Аз му отговорих: Аз знам какво ти е правителството.
Но това е агонията. Тогава БСП не искаше да сдава властта. Мисля, че и сега ще се случи същото. Надявам се без ексцесии и улични протести. Но ... Мисля, че се натрупва една енергия в хората. Аз лично очаквам, ако не сега, то в някакво близко бъдеще, може да се стигне до някакви социални такива улични вълнения.

Къде ще бъдат насочени те или това зависи от политическата конюнктура?

- Много зависи след тези предсрочни избори, които се надявам, че няма да се търси. Защото ако не се насрочат предсрочни избори, това вече ще бъде преврат. Защото всичките досега опити да се протака, с участието на настоящия президент, просъществува благодарение на един пълзящ държавен преврат. След като ти дори с конституцията не се съобразяваш. Много е важно какво ще бъде съотношението на политическите сили в новия парламент. Аз разбира се имам своята прогноза.

Каква е тя?

- Казвам нещо, което още през есента го написах. Тя е, че ще се стигне до една голяма коалиция. Като под голяма коалиция не разбирам много партии, както беше досега, а разбирам двете големи - общо управление между ГЕРБ и БСП. Тогава това звучеше много страшно. То и сега на никого това не е приятно да се говори, защото преди избори всяка партия трябва да мобилизира своите хора, а не да си спечели вътрешни противници на евентуално бъдещо споразумение. Виждам, че по-изявените фигури вече започнаха да коментират темата, разбира се, отричайки я. От страна на ГЕРБ Георги Марков каза, че това е изключено. От страна на левите Сашо Симов каза, че това е самоубийство и за двете партии. Боряна Димитрова също каза, че въобще не вярва.

Спускат се говорителите?

- Спускат се говорителите, за да се стегнат твърдия електорат. Но аз считам, че ще се стигне до там. По-скоро отчитайки трайни тенденции, особено външните. Виждаме, че се промениха настроенията на хората, що се отнася до външно-политическата ориентация на България. Това е факт. Вече не сме всички 90% зад европейската идея. Виждаме, че има разколебаване. Скептицизъм някакъв. Виждаме в черно и бяло ролята на САЩ като хегемон на свободния свят

И най-добрите бяха те?

- Да. Достатъчно беше, че щом нещо правят американците, то е само за добро. Но вече има достатъчно скептицизъм натрупван. Има известна преориентация по отношение на политиката на Русия. Много от хората, особено що се отнася до ролята й в Украйна, дори и в Сирия, не гледат толкова критично, колкото някои крайни русофоби. Това означава, че ние не успяхме обаче да намерим този баланс. Балансът го търсиха по най-смешния начин. Министрите говореха едно, министър-председателят „балансира" министрите си с друго. Те говорят проамерикански, той малко леко проруски. Това се срива всичко. Смятам, че трябва да се стигне до едно общо управление на двете партии. Едната е малко проруски ориентирана. Т.е. имаш две страни, които могат да преговарят с двете големи сили. Второ, стигна се до една преориентация на американската политика спрямо Русия. Т.е. двете страни ще търсят, дали ще намерят не съм сигурен, но ще търсят възможност те да не си съперничат, а да сложат в някакви рамки своите интереси. Във вътрешен план мисля, че двете партии ще стигнат до невъзможността да съставят каквато и да е коалиция с някой друг. Със сигурност ще влезнат Патриотите и ДСП. И какво става? Те се самоизключват. Ако направиш с едните - лошо. Ако направиш с другите - пак лошо.

А тип Марешки или Бареков?

- Не мисля, че това може да се случи. Е тогава вече мисля, че може да се стигне до социални вълнения. Т.е. това е агония. Това е продължаване на досегашния начин на живот, в който не е важно какво се случва в държавата, важно е, че ще имаш някакъв баланс, с който може да гласуваш - аритметика. Аритметиката не е политика.
В края на краищата не виждам кой знае каква идеологическа разлика между членската маса на ГЕРБ и БСП. Те повечето в ГЕРБ са бивши членове на БСП.

ГЕРБ е по-казионното БСП.

- Има условия, разбира се. Вероятно ще се стигне до този резултат и постигането на това споразумение, няколко условия трябва да се изпълнят. Много по-лесно всичко това би станало, ако Бойко Борисов приеме да стане един почитен председател. Аз това го предложих преди изборите, след това мисля, че Валери Симеонов започна да го повтаря. Ако той се оттегли като почитен председател по подобие на Ахмет Доган. В партията има разумни хора. Кличето, че без Бойко партията ще се разпадне, това е банално. В политиката нищо не се повтаря буквално. Виждаме, че има хора обиграни. Те не се стесняват вече да се разграничават от Бойко. Цялата тази криза, в която той бе изпуснал нервите си и правеше грешка след грешка, те публично даваха някой нюанси.

Това са хората около Томислав Дончев, Румяна Бъчварова?

- Да, това имам в предвид. В същото време виждаме, че в АБВ се оттегли Първанов. Предполагам, че ако АБВ се запази, ще бъде приета в ПЕС. Ще се стигне вероятно до някакво ляво обединение. Сега пред Корнелия Нинова предстои да се укрепи малко своята партия, което трябва да стане паралелно с подготовката за избори. В ДПС промяната е извършена. И най-важното е да няма интрига, да бъде джентълменско. Вероятно ГЕРБ трябва да приеме една отстъпка, за да има коалиция. Предполагам, че това ще бъде премахване на плоския данък. За да има БСП лице пред своите привърженици, за да направи коалиция с тях. Много по-лесно би било една коалиция тип Димитър Попов. Това беше голяма коалиция. Това не беше точно експертно правителство, защото политиците бяха вътре (Иван Костов, Александър Томов, Димитър Луджев). Те бяха вицепремиери. Виждате, че те свършиха много полезна работа тогава. И нямаше някакви противоречия, нямаше надлъгвания. 

За ГЕРБ само да довърша. Не ли риск Борисов така да остави партията на Цветанов? Виждам, че има очевиден разлом между Цветанов и политиците, за които говорихме.

- Моите разсъждения бяха до тук. От тук нататък влизаме в сценария на Биг Брадър. Кой на кого. Кой кого ще ритне - ами да се оправят.

1997година беляза началото на възхода на СДС, 20 години тази партия или тази идея почти не съществува. В последните дни се направи пореден опит за оцеляване на този вид представителство на електората. Имам в предвид партията на Христо Иванов - „Да, България". Виждате ли бъдеще в нея? Доста млади хора се събраха в нея. Доста голям ентусиазъм има в някои медии, в социалните мрежи.

- Аз харесвам техните идеи, но са много инфантилни. И в случая виждам, че това са интелигентни хора. Те могат да направят една елитарна партия - партия на жълтите павета. Но дали тя може да спечели гласоподаватели или отново ще се любува на само на себе си - ето това е голяма опасност, пред която са изправени. Тяхната природа е такава, че те не са достатъчно публични. Те са интелигенти да ги слушаш, да разговаряш с тях. Много приятни са някои от тях. Но не са политици. 

Радан Кънев не знам каква роля ще играе отзад с неговата партия. Защо пък трябва да са две партиите отделно? В един момент ще се съберат ли, няма ли да се съберат, не знам. Следя внимателно, но засега съм скептичен относно техните възможности. На идея, на книга, да.

Президентът Радев ще успее ли да създаде център на властта или ще бъде просто публичен образ, какъв то беше Плевнелиев?

- Аз мисля, че този център вече е създаден. Поне структурата му горе долу е сформирана. Това беше една трудна битка между него и някои от „влъхвите" в БСП, които са свикнали да казват всичко. В близкия си екип той успя да вземе хора, които в никакъв случай не можем да кажем, че са апаратчици.

Т.е. те са еманципират от партията?

- Те се еманципират в не малка степен. Това, убеден съм вече, че ще проличи и в новия служебен кабинет. Вероятно една част от тези хора ще бъдат служебни министри. Не е изключено този служебен кабинет да има по-дълъг живот.

Ако се забавят коалиционните преговори?

- Вероятно ще се забавят. Не е изключено някои от тези министри да останат и в един бъдещ кабинет. Така че той в момента прави стъпките, мисля, че стигна до някакви решения. Аз на 99% кой ще бъде служебен премиер.

За кого имаш в предвид?

-  Аз мисля, че ще бъде проф. Огнян Герджиков. 99% съм убеден, че ще е той.Разбира се, не само по профил, а персонално. Разбира се по подобен профил бяха и другите споменати кандидати. Например академик Воденичаров. Богомил Бонев е по-революционна, спорна може би фигура.

 Самият той може би опроверга това, докато професор Герджиков каза, че е не казал нито „да", нито „не"

- Той не може да каже каквото и да било, преди президентът да го каже. Но мисля, че до два-три дена ще стане ясно.

Това ще е визитната картичка на новия президент чрез този кабинет?

- От това ще проличи, че той наистина се е еманципирал и че това не е скрит кабинет на БСП. Разбира се, в някаква форма те могат да правят консултации по между си, но той ще казва „не" на всеки опит да му бъде повлияно. Разбира се на всяко партньорство се правят компромиси. Те се правят компромиси между хората в една партия, камо ли между един независим човек.

Аз очаквам тази година да се убедим, че имаме един достоен президент и България може би ще тръгне по един нов път. Сега този нов център на властта, е ли политическа формация или не? Аз тук си вземам пример от Шарл дьо Гол. Докато беше дьо Гол коалистите бяха само симпатизанти, нали? Но след него вече станаха категористи, което вече е политика.

Много ви благодаря за този разговор.