/КРОСС/ Зимата ни сервира пореден (или и предпоследен) шанс. За изява на истински Снежинки. Плюс запъхтени покрай тях Снежанки. В комплект - точно като цял букет. Да има за всекиго по нещо:

Лилянки и Теменужки; Йорданки и Румянки.

Всичките те - кристално бели и невинни. Призрачно и снежно загадъчни. Изначало непорочни. Дълбоко неопетнени. Несправедливо недооценени. Групово и поединично.

Само че Снежанките Бойкови нещо пак запецват. За пореден път се излагат и не изпълняват поръките на Боса. А собствено: да ловят Снежинките още във въздуха. Немедлено и безотказно.

Понеже с това си неподчинение, те се превръщат в Снежанки без покритие. Пардон - под силно снежно прикритие.

С диагноза да ни се обясняват в любов - чак до ранна пролет. Демек - до изборите.

А зад невинните Снежинки да продължат да ни заливат с напъни за нов избирателен кодекс. Плюс некои дребни, но важни закони. Или (за)кончета.

Евалла на Бащицата, Ашколсун - на Мамата. Не спират да ни сервират претоплени манджи. Само както те си знаят. И баят.

Снежанки с нежни имена. Правилно схванахте; браво - тайфуните винаги носят женски имена.

Автор: Георги Димов