/КРОСС/ Сурвакари от пернишките села откриха с танци местната Сурва. Ритуалът се изпълнява за прогонване на злото и да орисия за добра нова година. Разигравани бяха ритуалите "Сурвакарска магия" и "Сватба", както и запалването на ритуален огън и сурвакарски игри.

"Сурва" е древен езически обичай, който гони злите сили, за да ни пречисти за нов живот.

Празникът е на 13 и 14 януари, когато колоритните сурвакари под ритъма на чанове, гайди, тъпани, хлопатари, свирки отбелязват началото на Новата година, тържеството на съзидателната човешка енергия и вярата в една още по-плодородна и здрава година.

Обичаят е в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

Историята на сурвакарските и кукерските български обичаи е много интересна и интригуваща, като тя ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер, и е най-пряката ни връзка с религията на древните българи. За това какви са били вярванията, обичаите и празниците на древните българи няма много източници, но и малкото които съществуват са достатъчни да се добие представа за корените на българските вярвания и религиозни ритуали.

"Съгласно арабския хронист Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник "Рождество на Мардукан". Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене. Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от "тьма таркан" - "черен управител" - символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България - подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на "Черния бог" се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога). Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи, Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др."

След освобождението на България от тук преминава Елена Блаватска създателката на Теософията. Ето какво пише тя в статията си КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ за българите и древния ни обичай Сурва:

"Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето.
Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния български бог Сурва. В българската митология това божество - Сурва - очевидно е идентично на арийското Суря - Слънцето - бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи... "

Боговете на различните български племена по всичко изглежда са били различни, и така ако на Волга българите са почитали Мардук (вавилонският върховен бог), в същото време дунавските българи вероятно са наричали главния си бог - Сурва! Връзката между дунавските и волжките българи е видна и следите от нея са се запазили. В най-голяма степен това е в сила по отношение на народните ни празници, които са се запазили почти еднакви въпреки, че българите се разделят, приемат различни религии, и започват да говорят различни езици!

Според последната и вече много популярна теория за произхода на българите, древните българи са били индо-ирански или арийски народ {Тук става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите на така наречената Оксуска цивилизация!} и са живеели именно в земите където се е говорел авестийския език, а това са земите около древния град Балх, около река Амударая и в подножието на планините Памир и Хиндокуш! Доказателствата в подкрепа на тази теория са много, като освен данните от различни арменски, индийски и арабски хроники, съществуват много езикови паралели, като може да се каже, че езика ни е славяно-ирански и паралелно използваме славянски и български думи с ирански произход!

В иранската митология Саурва е едно от божества подвластни на Ангри Майню - бога на тъмната или лошата страна в дуалистичния свят на иранските богове! На него дунавските българи се оповават през зимата и той дарява с благодат, здраве и късмет. Това различие не е уникално, а е много характерно за индо-иранските народи.

Първите големи арийски държави и импиерии са Оксуската, Мидийската и Ахмединската на персите. Оксуската е най-ранната и слабо проучена индо-арийска цивилизия и се намира около река Амударая(Оксус на гръцки език). Част от нейните племена наречени Кутии превземат, разграбват и управляват около 100 години Месопотамия, а по късно от оксуските арийски племена се появяват народите на Балхите, Медите и Персите. Именно през този период започва засилен културен и религиозен обмен. При Мидийската и Ахмединската империи възниква нужда от религия чрез която, различните народи влизащи в империите, и имащи различни езици и вярвания, да бъдат управлявани по-добре. За целта иранските магове на базата на старите арийски вярвания създават Зороастризмът, който е известен като Религията на Маговете или Огнената религия. Маговете или Магите се предполага, че са каста от Шумерски жреци, и са споменати като едно от мидийските племена. Те по-късно стават основата на жреческите касти в Персия, Партия, Бактра, Хорезем, като се смесват с месните магове и развиват техните вярвания и познания за космоса. Маговете най-вероятно са били приети от тези империи именно с тази цел - да създадат тази религиоза система, помагаща за управлението на империите. По-късно или паралелно на зороастризма в Бактрия именно част от тези магове създават Зурванизма, кото той има по-различен мироглед върху света и върховния бог е - ЗУРВАН - бога на безкрайното време, съдбата и космоса.

Зурван

Фактът, че българския вариант на името на този бог - Сурва - е идентично с оригиналното име на върховния Зурван, говори за това, че дунавските българи са наследници, както на култа към Зурван, така и на стари българи дошли от земите където се е говорел авестийския език! Зурванизма и Зороастризма са огнени религии при които огъня е почитан с различни ритуали, и е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето. По същия начин чрез огнените български обичаи - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огъня, като се палят и прескачат огньове за здраве, правят се факелни шествия. Някои средновековни автори твърдят, че религия на дунавските бурджани, тоест българи, е била "вярата на магите" - зороастризмът! Учудващо е колко си приличат българските кукери и изображенията на Зурван! Зурван е изобразяван като човек с лъвска маска с змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч, от друга страна българските кукери са с животински маски по които често се слагат птичи пера във форма на криле, а кукерите носят и дървени мечове и тояги с чимшир(или факли). Съвпадението е пълно! Също така имаме новогодишно стихче, което се пее от сурвакарчетата за здраве и късмет:

Сурва, Сурва, нова(весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!

Ако заместим Сурва със Зурван или със Зърва - името с което е наричан този бог в Согдиана, то песничката се превръща молитва към бога:

Зърва, Зърва, (дай ни) нова(весела) година,
(дай ни) златен клас на нива,
(дай ни) червена ябълка в градина,
(дай ни) пълна къща с коприна,
(дай ни) живот и здраве и догодина,
догодина до амина!