/КРОСС/ Днес празнува Евтим

Бележитият писател и духовен водач на българския народ бил роден в столицата Търново около 1330 г. Бил от знатен болярски род и може би близък родственик на царската династия. Избрал още като юноша духовното монашеско поприще, Евтимий потърсил наставник в лицето на Теодосий Търновски. Обстоятелството, че лично Теодосий се заел с обучението на младия монах, говори за извънредно големите му заложби. Прочутият светител според Григорий Цамблак, в миг на дадено от Бога откровение, предрекъл на Евтимий бъдещата му мисия на духовен пастир, предстоящите страдания и подвизи в най-трудните дни за българската държава и църква. Още в Килифарево и „Св. Троица" по-млади събратя на Евтимий били щастливи да станат негови ученици. Сред тях изпъква Киприан, бъдещият митрополит на Русия. През 1363 г. Евтимий последвал своя учител при последното му пътуване в Цариград, а след смъртта му, подкрепян и от патриарх Калист, две години работил в прочутия Студийски манастир. През 1365 г., познат вече добре и във Византия, монахът отпътувал на Света гора - отначало пребивавал във Великата лавра „Св. Атанасий", а по-късно в кулата „Селина", до българския Зографски манастир. Тук той „...просиял, като показвал и поучавал велики неща...", посветил се не само на молитва и проповед, но и на книжовна дейност. Евтимий се запознал с преводите на т.нар. Светогорска българската школа от XIV в., представяна от „старците" Йоан, Йосиф, Методий, Закхей философ Загорянин и др. На Света гора обаче монахът преживял и сериозно премеждие - между Евтимий и император Йоан V Палеолог, привърженик на унията с Рим, се стигнало до остра разпра. Според Цамблак Йоан V искал пари от Евтимий, което говори за връзките му с българската царска династия, а по-всяка вероятност в конфликта е имало и някакъв политически подтекст. По заповед на императора българинът бил заточен на о-в Лемнос в Егейско море, но по-късно бил освободен със застъпничеството на цариградския (вселенския) патриарх Филотей Кокинос (1353-1354; 1356-1376).
Евтимий се завърнал от Света гора в България през 1371 г. и се установил в пещерната килия на своя учител св. Теодосий край манастира „Св. Троица". С помощта на цар Иван Шишман той започнал упорита книжовна работа, известна като Евтимиевата реформа на старобългарския език и правопис. „Изправянето на книгите", което Евтимий възприел като идея от светогорските „старци", не било самоцел. „Изправяне" на богослужебните текстове извършвали и византийските исихасти, особено Евтимиевият съмишленик патриарх Филотей. Наред с богослужебната практика Евтимий изградил истинска програма за утвърждаването на традициите от времето на св.св. Кирил и Методий, за опазването на чистотата на православната вяра, за духовното извисяване на старобългарската литература и културен живот.
През 1375 г., когато починал патриарх Йоаникий И, Евтимий единогласно бил избран за глава на българската църква - избор, предопределен от неговия висок авторитет и заслуги, от доказаната му жертвоготовност в името на вярата и българщината пред грозния лик на смазващата османска заплаха. Евтимий бил духовен пастир на българите в най-драматичната епоха в многовековната им история. Политическото единство на страната било нарушено (съществували няколко „Българии" - Търновска, Видинска и Добруджанска, на Константин Деянов и Марко ,,Крали Марко" в Македония), а Търновската патриаршия вече била загубила свои изконни епархии. Но славеният от православните християни „чак до Северния Океан" патриарх не само олицетворявал българското единство - той се превърнал в един от най-забележителните духовни водачи на своята епоха. Като патриарх св. Евтимий положил много усилия за заздравяването на вярата, водил непримирима борба с ересите, грижел се за унижените и оскърбените в онези тежки дни. Със своите творби и проповеди Евтимий припомнял миналото величие на България, примера на великите царе Асен I, Калоян и Иван Асен II. В трагичната 1393 г., когато цар Иван Шишман не бил в обсадената столица Търново, именно духовният глава на българите вдъхвал сили на защитниците. След превземането на столицата (17 юли 1393 г.) патриархът бил изгонен от катедралата и се установил в църквата „Св.св. Петър и Павел". Неговата нравствена сила плашела завоевателите, особено когато той непоколебимо осъдил избиването на св. 110 Търновски мъченици. Османският управител се опитал да сломи и самия патриарх, но, както разказва Григорий Цамблак, ръката на палача се вцепенила „пред мъжеството на този велик човек". Най-тежкият удар срещу българската църква било заточението, на което бил осъден Патриарх Евтимий. То било пряко свързано с репресиите, на които било подложено гражданството на столицата. Раздялата на светия отец с търновските жители Цамблак описва като гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на града..." Евтимий бил заточен в Бачковския манастир, където починал най-вероятно през 1402 г.
Епохалното книжовно дело на Евтимий Търновски го поставя редом със Светите братя Кирил и Методий и ярките творци от Симеоновия „Златен век", като една от най-големите личности в историята на българската литература и духовност. Новаторският му стил и огромен талант, въплътени в десетки творби (житията на св. Иван Рилски, св. Петка Търновска и др., похвални слова, преводи, послания и т.н.), представляват истинска епоха в българската и православната литература. Векове наред те били грижливо преписвани от стотици книжовници в Русия, Молдова, Влахия, на Атон, 6 български и сръбски обители. Както пише неговият съвременник Иоасаф Бдински, ,мо-добре бе слънцето да угаснеше, отколкото да замлъкне Евтимиевият език..."
Българската църква отбелязва паметта на своя велик отец и учител на 20 януари.
Из „Българи Светци". Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски
Преподобният Евтимий произхождал от град Мелитина, в Армения, близо до Ефрат. Родителите му Павел и Дионисия, и двамата християни, произлизали от знатен род и били украсени с добродетели. В продължение на много години те били бездетни, за което дълбоко скърбели. Като посещавали намиращата се близо до града църква на свети мъченик Полиевкт, те винаги се молили на Бога да се развърже тяхното безчадие. И когато една нощ пребивавали в усърдна молитва, към тях дошло някакво божествено видение и те чули:
- Утешете се, защото Бог ви дарява син, единоименен на утешението, защото при раждането му Бог ще подаде утешение на църквите Си.
След това видение Дионисия заченала син, когото още преди раждането родителите обещали да посветят на Бога. И ето, родил им се син и те го нарекли Евтимий. В онова време на изток царувал Валент, а на запад - племенникът му Грациан.
За Христовите църкви, смущавани от арианите, още нямало мир и тишина. Започвайки от времето на царуването на Констанций, Константиновия син, до самата смърт на Валент, православните в продължение на почти четиридесет години търпели преследване и насилие. А когато се родил свети Евтимий, всички скърби на светите църкви се превърнали в утешение и радост: не се навършили и пет месеца от раждането на Евтимий и нечестивият император Валент бил победен от варвари, които опустошавали Тракия, и по време на бягството си, скривайки се в едно селище близо до Адрианопол, в плевня, изгорял. По такъв начин нечестивецът загинал от временния огън, който бил за него като че ли преддверие към вечния. С погибелта на този нечестив цар погинала и цялата арианска сила и скоро, с встъпването в царуване на Теодосий Велики, за светите църкви настъпили тишина и мир.
След кратко време бащата на Евтимий починал. А Дионисия, в изпълнение на обета си, посвещавайки своя син на Бога, както някога Ана - Самуил, довела момчето при своя брат, презвитер Евдоксий, който бил духовен отец на епископа на Мелитинската църква Отрий. А Евдоксий завел момчето при епископа и му разказал всичко за него: как след някакво божествено явление и глас било дадено на безплодни родители заради усърдната им молитва и че то още преди раждането било обещано за служение на Господа. Епископ Отрий, като чул това и се удивил на разказаното, казал:
- Наистина Божият дух почива на това дете.
Като приел момчето при себе си вместо син, Отрий усърдно се грижил за неговото обучение, възлагайки това дело на двама учители от клириците, Акакий и Синодий, мъже благоразумни и добродетелни, от които всеки впоследствие, в свое време, бил епископ на същата църква. Когато блаженият Евтимий изучил добре божествените книги, епископът го поставил за четец, а майка му, блажената Дионисия, която с непрестанно усърдие служела на Бога, посветил за дякониса на своята църква. След това свети Евтимий, от юношество известен със своя добродетелен живот и непорочно девство, като преминал всички нисши църковни степени и бил вече монах, посветили в сана на презвитер. Заедно с това му била възложена, макар той и да не искал началстване, и грижата за манастирите, намиращи се в онзи град, тъй като от детство той обикнал монашеството и безмълвието. Затова преподобният често пребивавал в манастира на свети мъченик Полиевкт, който се намирал на известно разстояние от града. А в дните на светата четиридесетница се отдалечавал в една пустинна планина и там се предавал на безмълвие сред подвизи и трудове, известни само на Бога. Съзнавайки, че настоятелството и управлението на манастирите препятстват безмълвието му, и избягвайки заедно с това човешката слава, преподобният в двадесетата година от своя живот тайно отишъл в Йерусалим. Като се поклонил на честния кръст и Христовия гроб и на другите свети места, той посетил светите отци, живеещи в околната пустиня, и като разгледал живота и добродетелта на всеки, се постарал да им подражава. След това отишъл във фаранската лавра, която отстояла на шест поприща от светия град, и като намерил извън манастира една пуста килия в уединено място, са заселил в нея, без да има абсолютно нищо; като се научил да плете кошници, той се хранел от труда на ръцете си. И така, освободил се от всяка земна грижа, той имал само една - как да угоди на Бога.
Преподобният Евтимий не искал да има съжители на мястото, където безмълвствал, и затова не създавал нито киновия, нито лавра, но отпращал идващите при него за пострижение в манастира при преподобни Теоктист; също, ако някой му донасял нещо за телесните нужди - всичко препращал в манастира. А когато Бог благоволил да засели онова място с много монаси, то във видение заповядал на преподобния да не прогонва идващите при него за спасение. Веднъж при него дошли трима братя по плът, родом кападокийци, възпитани в Сирия: Козма, Хризип и Гавриил; те горели духом за духовно усъвършенстване. Но старецът не искал да ги приеме затова, че обичал своето безмълвие, освен това те били млади, а най-младият от братята, Гавриил, от майчина утроба бил скопец и по лице приличал на жена. Тогава през нощта преподобният имал някакво божествено явление, в което към него прозвучал глас:
- Приеми тези братя, защото Бог ги изпрати и занапред не отклонявай никого, който иска да се спаси.
Тогава светецът ги приел и казал на най-големия от тях - Козма:
- Ето аз ви приемам, както ми заповяда това Бог; но направи и ти каквото ти наредя: не позволявай на най-младия брат да излиза от килията, за да не го вижда никой от другите братя: понеже не подобава на женско лице да живее в лаврата, за да не се повдигне против някого вражия битка.
След това светецът му предрекъл онова, което ще последва.
- Както мисля - казал той, - ти ще бъдеш тук недълго: защото Бог иска да ти връчи епископството в скитополската църква.
Това предсказание впоследствие се сбъднало.
След това преподобният започнал да приема всички идващи. Така той приел Домнин, родом от Антиохия, племенник на Йоан, антиохийски архиепископ; приел и други трима братя мелитинци, племенници на онзи Синодий, който заедно с Акакий бил любител на Евтимий, с имена Стефан, Андрей и Гаиан, след това Йоан, раитски презвитер, Анатолий и Таласий, също Кирион от Тивериада, презвитер на църквата „Свети мъченик Василий" в Скитопол. Като ги приел, преподобният наредил на епископ Петър да им направи неголеми килии и да приготви църква с цялото възможно благолепие. По такъв начин той устроил лавра, по образ на фаранската. И в лаврата дошъл иерусалимският патриарх Ювеналий със свети Пасарион, който тогава бил хорепископ, и с Исихий, презвитер и църковен учител, и осветил лавърската църква. Свети Евтимий тогава бил на петдесет и две годишна възраст. Патриархът поставил и двама дякони за лаврата - Домитиан и Домнин, а презвитери били Йоан и Кирион. Великият Евтимий се радвал духом за освещаването на лаврата му, а особено затова, че се видял с патриарха, преосвещения Пасарион, и с Исихий благослова, които били преславни светилници. Но не се навършили още седем месеца и свети Пасарион починал, бидейки в дълбока старост.
В седемдесет и петата година от живота на преподобния Евтимий бил четвъртият Вселенски събор в Халкидон против Диоскор, нечестивия александрийски патриарх. На събора присъствали и някои от учениците на преподобния, удостоили се с епископския сан: Стефан, епископ на Иамния, и Йоан, Сарацински епископ, приемникът на Петър Аспевет; като записали определенията на Халкидонския събор, те ги предали на своя авва, свети Евтимий. Той приел изповядването на вярата, изложено на Халкидонския събор, признал го за православно - мълвата, че великият Евтимий ще последва Халкидонския събор се разнесла бързо из цялата Палестинска пустиня и между всички монаси, от които мнозина вярвали неправославно. В същото време в Палестина дошъл някой си еретик Теодосий, на вид - монах, а в действителност - нечестивец, изпълнен с лъжеучението на Евтихий; той произнесъл хули за светия Халкидонски събор, твърдял, че като че ли на него била отхвърлена догмата на православната вяра и възстановено Несториевото лъжеучение, и разпространявал много други непристойни и лъжливи творения. В Палестина тогава се намирала царица Евдокия, съпруга на благочестивия цар Теодосий Младши; след смъртта на своя мъж тя живеела в светите места. Еретикът Теодосий отначало увлякъл царица Евдокия към отхвърляне на Халкидонския събор; след това заразил с ереста си много пустинни отци и ги направил свои единомишленици. След това с множество прелъстени монаси повдигнал бунт против патриарх Ювеналий и настойчиво го убеждавал да отхвърли постановлението на Халкидонския събор, а когато той отказал, го свалили от патриаршеския престол. И Ювеналий отишъл в Константинопол при цар Маркиан, а Теодосий, опирайки се на съдействието на царица Евдокия и силата на заслепените от ереста монаси, които му помагали, седнал на патриаршеския престол и причинявал много зло на православните. От епископите и клириците, които не искали да имат общение с него, едни низвергвал, други мъчил и убивал и вече увлякъл след себе си всички палестински монаси, освен тези, които били в манастирите на преподобния Евтимий: като имали пред очи примера на своя отец, те твърдо стоели в православието. Лъжепатриархът Теодосий употребявал много старание да доведе преподобния до общение със себе си - чрез непрестанни пратеничества при него, молби и заплахи и с всякакви средства се стараел да го привлече към своята ерес. Но преподобният не бил уловен от вражите мрежи и не се поколебал от лукавството му. Обременявайки се всеки ден от изпращаните коварни молби на Теодосий, той събрал братята и като им заповядал усърдно да се пазят от ереста и да се държат твърдо в православието, се оттеглил в голямата пустиня. Мнозина от братята също постъпили така, избягвайки притесненията от страна на еретиците, и подражавайки на своя отец, те отишли в пустинята.
След многото и безчислени свои трудове преподобният Евтимий се приближил към блажения си край, който предвидял по Божие откровение.
Като казал това, преподобният пуснал всички, освен Домитиан. Преживявайки в олтара три дни, починал с мир в съботната нощ и бил причислен към своите отци, преживявайки на земята деветдесет и седем години. Това станало на 20 януари. Вестта за смъртта му незабавно се разнесла по цяла Палестина и от всички манастири и пустини се стекли монаси, сред които бил и великият Герасим, и се събрало голямо множество народ. Пристигнал и светейшият патриарх Анастасий с целия си клир. Поради множеството народ било невъзможно да се погребе честното тяло на преподобния до деветия час, докато накрая, по нареждане на патриарха, войници не отстранили народа и тялото на светеца било тържествено погребано. Всички плачели заради раздялата с него; особено неутешимо плачели за него дошлите от Нитрия Мартирий и Илия, които впоследствие заемали патриаршеския престол в Йерусалим, съгласно пророчеството на светеца: тъй като след Анастасий на престола встъпил Мартирий, след Мартирий бил Салюстий, а след него - Илия, както пише за това в житието на преподобни Сава. А блаженият Домитиан, ученикът на великия Евтимий, не се отдалечил от гроба на своя авва шест дни и нощи; при настъпването на седмия ден му се явил през нощта във видение свети Евтимий, радостен, със светло лице, и му казал:
- Ела в приготвения ти покой, защото Владиката Христос бе измолен да бъдеш с мен.
Изпълнил се с неизречена радост, Дометиан известил на братята за това. Идвайки с радост в църквата, предал духа си на Господа и бил погребан при гроба на своя отец. След преставянето на преподобния наш отец Евтимий, при гроба му ставали много чудеса и се подавали изцеления за слава на прославяния в Светиите Бог, Отец и Син и Свети Дух. Амин.