/КРОСС/ Това, което преди бяха големи надежди за нов, свободен и демократичен арабски свят се превърнаха в граждански войни в Сирия, Либия, Йемен и Ирак, пише "Политико". Вместо демокрации, страни като Египет, Бахрейн и дори Мароко възприеха още по-репресивни диктаторски режими. Само в Египет поне 40 хил. души са били арестувани след като президентът Махамад Морси беше изпратен в изгнание през юли 2013г. Повечето неправителствени организации бяха затворени и не можеха да функционират. И след това се появи и „Ислямска държава", най-варварския резултат от хаоса след 2011г. Това може да се приеме за достатъчна причина „Арабската пролет" да бъде наречена провал. Но в действителност това зависи от колко внимателно се следи случващото се в обществото. Има причини да се вярва, че това, което виждаме не е обикновен протест, а епохална революция. Нека вземем за пример Френската революция. Бастилията е щурмувана на 14 юли 1789г., това не се е случило изведнъж. През 18 век населението на Франция нараства с 50%. Младото поколение не може да си намери работа заради икономическата система. Гражданите стават все по-бедни, докато аристокрацията във Версай тъне в разкош. Липсва е свободата на религията. Френската революция не е приключва, след като Наполеон идва на власт през 1799г. Минават 80г. и 12 конституции преди Франция да стана стабилна демокрация през 1870г. Има причина да се смята, че арабските страни минават през подобна революционна еволюция. Първата причина е демографска: населението на региона се е удвоило през последните три десетилетия от 1980г. Втората причина е икономическият упадък. Войните и терористичните атаки в региона унищожиха туризма, един от най-важните източници на приходи. На трето място: репресиите в региона са дори по-лоши от преди „Арабската пролет". На кратко, основните причини зад протестите остават. Всъщност даже са се засилили. В Мароко полицейски инцидент, довел до смъртта на продавач на риба през октомври 2016 г., предизвика масови протести. В Сирия гражданите излязоха по улиците срещу режима на Асад в много градове веднага след примирието, договорено от Русия и Турция миналия месец.