/КРОСС/ За да направиш данъчна реформа, се изисква минимум 1 година политически дебат и дискусия в обществото. Нужна е цялостна реформа. От 2009 г. Бойко Борисов говори, че няма да вдига данъците, с всяка изминала година обаче ни остават все по-малко пари когато теглим чертата. Инфлация ли има или неданъчните приходи - всякакви административни тежести?

Това заяви Калоян Паргов от БСП в студиото на "Денят започва" по БНТ. Цялото интервю - прочетете по-долу:

Ръководството на БСП се събра на първия си за годината пленум, за да направи оценка на политическата обстановка в страната и да обсъди проекта за нов устав на партията. В началото на заседанието лидерът на левицата Корнелия Нинова остро разкритикува двугодишното управление на кабинета Борисов. Тя заяви, че за правителството и за мнозинството, че правителството и мнозинството в 43-тото Народно събрание са върнали България назад. Като най-важна цел пред левицата тя посочи – 8 милиона българи и нито един от тях под и над прага на бедността. От думите на Нинова стана ясно още, че БСП е за запазване на плоския данък, но само за средната класа. Искането на левицата за хората с над 10 хиляди лева месечен доход е двоен данък в размер на 20 процента. Добро утро на Калоян Паргов, член на Изпълнителното бюро на БСП и лидер на столичните социалисти. Добре дошъл.

- Добре заварили. Добро утро на вас и на вашите зрители.

Сега, господин Паргов, защо така обърнахте позицията си за плоския данък?

-  Вижте, не сме обърнали позицията. Оказва се, че за да направиш данъчна реформа, иска доста време. Изисква минимум една година дебат и дискусия в обществото. За един месец, два месеца, в тази ситуация едва ли можеш да предложиш адекватна данъчна реформа – когато говорим за данъчна реформа, ние не говорим само за един вид данък, данък общ доход, за който вие споменахте току що, тук става въпрос за цялостна данъчна реформа, за промяна между съотношението между преки и косвени данъци и най-вече преразглеждане на неданъчните приходи. Защото ако направим един паралел с това, което се случва в последните години, говоря от 2009 година, правителството на Борисов – какво казва той, няма да ви вдигам данъците, остава една и съща ставка. Обаче всъщност, когато си погледне всеки един от нас портфейлчето или джобчето, ние виждаме, че с всяка изминала година ни остават все по-малко и по-малко пари при Х едни и същи замразени доходи и заплати. Тоест нещо се случва –инфлация ли има при дефлационни процеси в държавата, при финансово-икономическа криза, при липса на ръст, при дефицит и така нататък, или виждаме, че неданъчните приходи, като пример ще дам увеличението на цената на билетчето в София – 60 процента. Ето това е приход, който решава някакъв проблем в Х община – на държавно равнище това са лицензии, това са такси, всякакви административни тежести. Вземете банковите такси, лихвите наистина са ниски, но българинът както и средния европеец, без да се обиждаме, разбира се, е лишен от добра финансова култура. Ние гледаме всичко, което пише с едри цифри или числа – 10 процента, много съм добре, обаче ако накрая направим една сметка и теглим чертата, ще видим, че тези 10 процента са ни излезли през носа. И тогава, когато говорим за данъчна реформа, говорим за цялостна дискусия и дебат, защото спекулацията едва ли не, че левите ще дойдат и ще ви вземат повече пари и ще ги дадат на социално слаби, на цигани и така нататък, е просто нелепо.

 Говорим за банковите такси и ме карате веднага да ви опонирам.

-  Тук говорим за цялостна концепция за данъчна реформа и със синдикатите ние сме на едно мнение по този въпрос – но за това трябва по-дълъг период от време. На този етап това, което предлагаме, тъй като ние сме вече в бюджетна година 2017-та, в която имаме определени параметри на бюджета, прието от отиващото си правителство, на което му остава по-малко от една седмица и на това мнозинство, това, което можем да предложим е запазване на ставката от 10 процента, за доходи над 10 хиляди – 20 процента и въвеждане на елемента за семейно подоходно облагане, което означава, че ако едно семейство получава 1000 лева доход на месец и има едно дете, ще плаща не 100, а 50 лева, а ако има две деца ще плаща 0 лева. Казвам го условно и образно за нашите зрители. Това е на този етап като посока. Това не означава отказ от прогресивното подоходно облагане – да, плоския данък беше въведен от правителството на Станишев и имаше наистина лют дебат след това по отношение на това дали левицата е престъпила изконни ценности и чисто икономическа политика характерна за лявото, но всъщност този данък за времето непопулярен за нас левите в коалиционно правителство, даде възможност да се изсветлят доходи, даде възможност хазната да получи повече пари, които да харчи за определен вид политики.

Понеже казахте за банковите такси, та леко да ви импонирам, да ви опонирам така да се каже…

- Може да ми импонирате.

 …със следния въпрос. През 1997-98 година бяха въведени например банковите гишета в МВР, на които всички ние, и аз, и вие отиваме например да си платим таксата за издаване на личен документ. Същите банкови гишета също бяха въведени и в НОИ, където също отиваме да си заплатим такси за съответните услуги. И от тогава до ден днешен..

-  2.50 за 2 лева такса.

Доста над 2.50, 4.

-  Добре, казвам го образно.

Между 4 и 6 лева такса за 2 лева вноска така да се каже. От тогава досега правителствата са много, защо нито едно не реши проблем като този?

- Вижте, връщаме се назад близо 20 години за политика…

Говорим за всички тези 20 години. Защото през тези 20 години е имало различни правителства, в които и вие сте участвали дори като водеща политическа сила.

- Имате различни икономически ситуации, господин Никодимов.

Например една такава ситуация, защо никой не й обърна внимание? Имате ли отговор за себе си на този въпрос?

-  Вижте, това е конкретен случай, за конкретно време.

 Аз го казвам като пример, защото той е за много неща – да не си припомняме таксата за предсрочно погасяване на кредит, която едва последните години отпадна със законовите промени.

- С много борба и знаете с какви дискусии.

И с много борба на всички ви в парламента, без изключение.

- А в същото време нали не смятате, че банката, след като някъде е направила отстъпка в тази посока, не е прибавила на друго място?

Пак това са ваши грехове, на всички партии през последните двадесет години.

- Казвам го, господин Никодимов, готов съм да платя всички грехове, ако това ще оправи нещата. С всичките си…

 Не, става въпрос нали говорим за всички партии, тук очевидно…

-  …с всичките си, със скромните си 39 години.

Тук очевидно трябва да търсите политическо съгласие, за да се постигнат резултати.

-  Това е големият проблем. Вчера слушах, гледах с интерес преди започване на церемонията по встъпване в длъжност, която беше наистина хубава церемония, без значение кой в годините е бил начело на държавата като президент, но с ужас установих, че управляващите като си отиват, трудно преживяват отстъпването от властта. Никой не им е виновен и БСП не им е виновна, че българските граждани не почувстваха и не видяха перспектива в това, което те им предлагаха две години. Меко казано тонът доста се изостри, най-вече като ниво на комуникация. Това няма да доведе до стабилност. Предизборната кампания, която очевидно ни предстои, ще бъде един голям цирк от много ниско качество, тъй като обидните квалификации и думи, които се чуха по адрес на БСП, меко казано не отиват на претенциите на отиващото си управляващо мнозинство.

То обаче за това са необходими двама. Не сте ли и двете страни тези, които прекрачвате малко повече?

- Първият урок за млади политици знаете ли какъв е?

Какъв?

- Не използвайте квалификации, давайте оценка на действие и поведение, но не и квалификации спрямо един или друг дори опонент. Ние чухме какви ли не квалификации, което сваля дебата на много ниско, махленско равнище, някъде за крайните квартали на София. Какъв пример ще дадем на хората, на избирателите, да ги убедим, че ние въпреки различията си, имаме желание наистина и се борим всеки един за своите виждания и политики, които да доведат България до едно по-високо стъпало на жизнен стандарт. Защото не основното беше това, което споменахте  в началото и като анонс, за устава, основното беше предизборната платформа – там беше дебата около 4-5 часа, а целия пленум беше 7-8 часа и той наистина беше задълбочен и този дебат ще продължи. Тази седмица започваме обсъждането на платформата.

Аз обаче казвам устава, защото Корнелия Нинова залага на промените в устава, за да постигне онази промяна в БСП, за която и тя говори, че например ще продължите санирането, но няма да се краде.

-  Като говорим за санирането, погледнете София – давам ви като пример, най-много жилищни блокове за саниране има в София. Само над 400 хиляди са вечните абонати на „Топлофикация” и те се увеличават предвид строителството, вечните – нали знаете, с „Топлофикация” умиране има, отърване няма с този проблем. Но той ще бъде обект тази седмица на Столичния общински съвет за разглеждане.

 Той, като се сетим през годините как меткахте „Топлофикация” ту на общината, ту на държавата.

- София е на последно място по саниране в държавата, на последно място, а София е витрината и емблемата на ПП ГЕРБ.

 Как обаче ще промените манталитета на хората в това отношение? Защото, ще ви дам един пример със себе си – много преди да започне и да я има тази програма, по стечение на обстоятелствата успяхме в блока, в който живеем, със собствени средства да си го санираме. Но всъщност оказа се, че не, тоест много по-лесно е да успеем да съберем парите, които са необходими за това, отколкото да убедим хората, че всички трябва да се съгласят с това. И в София това е сериозен проблем, особено в онези блокове, в които живеят огромно количество хора. Сам знаете, че петима като се запънат като магарета на мост и кажат, не съм съгласен, вие да сте гений, нищо не можете да направите.

- Каква е разликата между хората живеещи в София и тези, които живеят в Бургас, Благоевград? Защо кметовете на тези два града, без значение от коя политическа сила, успяха да убедят своите съграждани.

 Разликата е в мащаба.

- Добре, в мащаба.

Просто в София много по-трудно можеш да убедиш хората да се обединят. Виждате, че просто има едно…

- Ама тези хора не, господин Никодимов, не идват от Луната, огромна част идват от тези градове, които ви споменах, в търсене на своята реализация, на своите мечти, на икономически просперитет, на по-високи възнаграждения, на по-добър живот. Значи нещо е сбъркано в подхода. И като говорим за програма за саниране, тук значи преразглеждане на всички ценови оферти – за това говори госпожа Нинова. Тук не говорим, че ще спрем санирането, така както госпожа Павлова угодно на всички събра строителите и им каза, знаете ли сега какво ще стане, олеле Божке, ще дойдат те и ще ви спрат парите и няма да можете да…Този тип политика вече не е за България, дайте да го оставим назад.

Къде виждате обаче вие възможностите всички българи да живеят над прага на бедността?

- Това е дългосрочна цел. Като говорим за икономическа програма, говорим за посока, говорим за низ от политики и мерки в рамките не на едно правителство, не на един мандат. Големия проблем на европейската политика и в частност България е мандатното мислене на нейните лидери – да направим нещичко, за да могат да ни преизберат за поредния мандат. Само че това е политика на парче и съгласие по основни цели и приоритети. Аз мисля, че жизнения стандарт и преодоляване прага на бедността за колкото се може повече хора, е нещо, което може да ни обедини и ще започнем да дискутираме всеки от политическите партии как можем да реализираме тази цел. Истината е, че България се превърна в една консуматорска държава в задния двор на Европа, зае последните места в класациите на ЕС по всички показатели, европейските фондове, които считаме за панацея, привършват. Още през 2007 година всички знаехме и това е добре да го напомняме, че те не са заместител на основните инвестиции, които трябва да направи държавата, общините, а са 20 процента като участие в общите инвестиции, които трябва да се направят. Оттук нататък ние трябва да търсим качествено измерение на политиката водещо до увеличаване и индустриализиране на държавата.

Кои политики според вас се нуждаят задължително от постигане на едно общ политическо съгласие, за да сте убедени, че по тях ще има приемственост, независимо от това кой ще управлява?

- От две години говорим за индустриализация, което означава следното – създаване на фонд „Индустрия”, който да подпомага развитието на производства, примерно да кажем в 300, 400, 500 населени места, което ще има резултат върху повишаването на заетостта, върху даване на някаква икономическа перспектива на хората, които живеят в този регион, защото вие виждате, че София вече започва да става още по-голяма и още по-голяма и тенденцията да става 3 милиона и 4 милиона като мегаполис. А причината за това е дисбаланса и неравенството – ако хората имат алтернатива там, където живеят, имат работа, имат перспектива, а това може да стане само с производства, експортно ориентирани, за които държавата може да съдейства. Но не само това, което беше силно критикувано в предишни години, държавни предприятия – да, държавните предприятия не налагат държавен монопол, а и имат своите регулиращи функции на пазара. Миналата година говорихме за сектора „Храни”, говорихме за ДДС ставката, за търсене на по-ниски ставки ДДС за стоки и услуги от първа необходимост, примерно за децата – лекарства, книги и така нататък. Тоест търсене на различни мерки, стимулиращи потреблението, но най-вече потреблението изградено на база повишаване на българското производство. Ако вземем предвид храните, имаме маса вериги, които не са български, внасяме повече чужди стоки отколкото произвеждаме и отколкото предлагаме на пазара и изнасяме. Това е проблем за българското производство, от там проблем за националното богатство, от там проблем за БВП, от там проблем и за нация като благосъстояние, което означава, че ние трябва да преразгледаме този подход и начин на правене на икономическа политика. Икономиката я залагаме на първо място – без силна икономика няма как да говорим за пенсии, за това преизчисление, което сме заложили на пенсиите, което от 2008 година не се е правило. Няма как да говорим за размразяване на заплати на различни обезщетения за майки, за социално слаби и така нататък. Тук не става дума  да харчим едни готови пари, тук става въпрос да завъртим икономиката на пълни обороти, за да можем наистина да постигнем тези цели. Като какво значи 8 милиона над прага на бедността? Това значи 8 милиона, които да имат адекватно здравно обслужване, подрастващи, които да излизат от образователната система и да могат  поемат живота си в свои ръце и да бъдат достойни граждани и да допринасят за така наречената, както каза президента Радев, национална сигурност от образовани хора, които знаят какво правят в държавата и остават тук. Хора, които имат добро качество на живот, намаляване на смъртността, тенденцията и демографската криза, обръщане лека полека на тези негативни, отрицателни показатели, защото всички тези сценарии песимистични за 2050 година мен лично ме тревожат. Без значение като си представим ние колко години ще бъдем, въпроса е за бъдещето на нашите деца и внуци.

Добре, благодаря ви. Дано обаче вместо обидни реплики да си разменяте, наистина да спорите и дебатирате по тези съществени проблеми, което ще бъде по-полезно за хората.

- Най-важното е толерантността в политиката в момента за България.