/КРОСС/Министерството на отбраната днес изглежда като босненско село след мирния договор от Дейтън - където и да стъпиш, може да ти е за последно. Който и да стане министър на отбраната в служебното правителство, едва ли ще успее да се справи с всички тези мини, които са заредени от политиката на отиващия си земеделец Николай Ненчев.

На практика служебният министър не може да направи нищо съществено, освен да крепи сегашните ни военни способности. Ненчев дори остави своя приемник без титуляр началник на отбраната. Уникална ситуация, в която ще имаме служебен министър и временно изпълняващ длъжността началник на отбраната. Колкото и да работи вицеадмирал Емил Ефтимов, все ще има едно наум, включително и за това, че върху него лежи сянката на Николай Ненчев, който го посочи. На въпроса защо трябваше да се бърза с назначаването на изпълняващ длъжността началник на отбраната ден преди полагането на клетвата от новия президент, може да се даде само политически отговор. Този стремеж за надхитряване на политическия противник (очевидно за Николай Ненчев Румен Радев е такъв) би могъл да доведе до погубването на кариерата на още един компетентен български офицер. Така, както впрочем се случи преди година с вицеадмирал Румен Николов. Спомняме си неговото откровение на церемонията при освобождаването му че, за съжаление, в армията не е достатъчно да служиш само честно, всеотдайно и с висок професионализъм.

Всичко това потвърждава думите на новия президент в първата му реч в парламента, че гражданският контрол на въоръжените сили не означава гражданско управление. Предполагам, че бъдещият служебен министър на отбраната е чул този извод. (Още повече че това е една от причините ген. Румен Радев да подаде рапорт за пенсиониране.) Ако възприеме същото отношение към военната експертиза и прави сметка при управлението на коя партия е издигнат един или друг висш офицер, рискува да остане с доста разреден генералски и адмиралски състав.

Ако не друго, за два месеца новият министър би могъл да направи много за промяна на отношението към военните. Както по големите щабове, така и в гарнизоните. Останалото е за след изборите. Николай Ненчев забави с една година разработването и приемането на стратегическите документи за развитието на отбраната и въоръжените сили: Програма 2020 и План 2020. Като резултат в момента имаме документи за модернизация, но не и модернизация. И то само на двата вида въоръжени сили. На Сухопътни войски им остана да ръкопляскат на увереността на министър Ненчев, че проектът им ще бъде одобрен от идващото правителство и Народно събрание.

Разбира се, най-острият подводен камък е бюджетът за отбрана, чието увеличение е повод единствено за политически изказвания. В последните дни министър Ненчев обяви конкурс за близо 500 войници. Според експерти стои въпросът дали има пари за успех на тази кампания и колко е привлекателна военната служба при начална заплата от 608 лв. Докато в подобни заповеди има само изисквания към кандидатите, но няма нито дума какво им дава тази професия, ръководството на министерството ще продължава да бъде безучастно в усилията за попълване числеността на въоръжените сили по гласуваните от Народното събрание параметри.

Пречупи се армейската пирамида, която с такова старание градяха някогашните кадровици. Няма я широката основа. След прибързаната отмяна на наборната служба, дори и при чувствителното съкращаване на войската, войниците пак не стигат. Вдигна се и средната им възраст. Някои от войниците вече приличат повече на резервисти и запасни, отколкото на редови. За състоянието на върха стана ясно. Решаваме липсата на кадри с промяна на документи. Дали е добре в средата, питайте капитаните и майорите. Който успя, се спаси от пенсионната реформа, която се случи на два пъти за 5-6 години. Вторият път бе при управлението на Ненчев. Питайте и военните училища как се приемат курсанти. Питайте и министър Ненчев как намери време да прокарва през правителството от името на МО партийно-политически решения, а не му стигнаха дните за Сухопътни войски, за подобряване на социалния статус на хората в отбраната и за още много други проблеми. Но въпросите вече ще са към служебния министър на отбраната и неговия екип.

Източник: в. Труд