/КРОСС/ Сведенията за този светеи са твърде оскъдни, дори няма и негово житие. Предполага се, че е 6ил родом от с. Капиново край Велико Търново, или е бил монах в близкия Капиновски манастир „Св. Никола" и е живял през втората половина на XVI и началото на XVII в. Дълги години се подвизавал като отшелник в горите между манастира и с. Капиново. В годините на робството той укрепвал вярата на хората в Бога и в твърдостта на българския дух. След като починал, мощите му бали положени в храма на Капиновския манастир.

Неизвестно кога мощите му били пренесени в с. Капиново и закопани в една могила (селото е изградено върху три могили). Когато местните турии решили да си построят джамия и започнали да копаят основите й, попаднали на християнски гроб. Извиканият игумен на Капиновския манастир заявил, че това са мощите на светеца и разказал някои чудеса за тях. Кадията му се присмял и наредил на работниците да продължат работата си. Обаче устата му се изкривила и чак тогава преместили основите на джамията.

В календара на Българската правосалвна църква името на преподобни Сергии Къпински се появи през 80-те години на XX в. и паметта му се чества на 30 януари.

Св. благоверен цар Петър Български
Цар Петър (927-969) бил втори (или трети) син и наследник на иар Симеон Велики, дете от втория му брак. Независимо от политическите и социални трудности при неговото управление, България продължавала да бъде регионална „велика сила". Мирът с Византия (октомври 927 г.), скрепен с безпрецедентен за времето си династичен брак с византийската приниеса Мария-Ирина, утвърдил титлите цар (василевс/император) и патриарх, съответно за владетеля и за духовния глава на българите.
Цар Петър често е прииел на пристрастни оиенки. Той обаче се справил със заговорите на своите братя Иван и Михаил (928 и 930 г.) и стабилизирал държавата. Набезите на маджарите (унгариите), от които през X в. страдала почти цяла Европа, в крайна сметка били насочени против Византия. Византийците цели четиридесет години плащали данък, а когато през 966 г. отхвърлили двустранния договор, все пак не се решили на открита война с Петрова България. Катастрофата, сполетяла царството през 969-971 г., приписвана на „упадъка" при цар Петър, на неговата набожност, „слабоволие" и т.н., се дължала най-вече на крайно неблагоприятната военнополитическа обстановка. Опирайки се на наследството от бремето на цар Петър, Самуил само със западните земи на царството се съпротивлявал на византийската експанзия повече от четиридесет години. Дори и при злощастните събития от 968-969 г. цар Петър не бездействал - археологическите изследвания показват, че българите оказали сериозна съпротива на киевския княз Светослав. При вестта за поражението на своята армия в делтата на Дунав цар Петър получил апоплектичен удар, оттеглил се в манастир и не след дълго починал (30 януари 969 г.).
Все повече са свидетелствата, че и при цар Петър били следвани традициите на Симеоновия „Златния век". Голяма част от представителните сгради и църкви в столицата Велики Преслав били построени именно при него, а преславското изкуство (например художествената керамика) достигнало нови творчески върхове. Продължило развитието на книжовността, като се откроили даровити автори като Презвитер Koзмa и Черноризец Петър (за някои учени идентичен със самия цар). Царят проявявал сериозни грижи за религиозния живот в страната. Една от най-големите личности във времето на цар Петър бил прочутият отшелник Иван Рилски (около 876-946 г.), когото царят уважавал и подкрепял. Знае се също, че царят разменял писма с известния византийски монах Павел Латрийски. В онази епоха се подвизавал и Поп Богомил, а създадената от него „ерес" била подложена на преследване от държавата и църквата. Най-вероятно цар Петър свикал църковен събор, на който ереста била осъдена и анатемосана. По същия въпрос той разменил писма и с тогавашния цариградски патриарх Теофилакт.
Цар Петър бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта
си, а името му се превърнало в символ на българското царство. То било приемано заедно с царската корона от водачите на големите въстания против византийското владичество (Петър Асен, Константин-Петър Бодин и Теодор-Петър). 
Паметта му се прославя на 30 януари.
Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

Св. Три светители. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български
Събор на тримата велики вселенски учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст
В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.

Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и с добродетелния си живот. Те му казали с едни уста:
- Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.
Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име. Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите, тъй като той бил мъж велик в добродетелта и бележит в любомъдрието. Той установил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество. Тук ясно се проявила мъдростта на този велик мъж; тъй като забелязал, че през месец януари се чества паметта и на тримата светители, а именно: в първия ден - на Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като увенчал празнуването на паметта им с канони, тропари и похвали, както и подобавало.
Нека да добавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост не само учителите на своето време, но и древните: той не само преминал цялата наука на красноречието до последната дума, но изучил добре и философията, а наравно с тях овладял и тази наука, която учи на истинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки добродетелен живот, изпълнен с нестяжение и целомъдрие, и възхождайки с ума си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си той бил възведен на архиерейския престол и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.
Свети Григорий Богослов бил толкова велик, че ако би било възможно да се създаде човешки образ, съставен от всички добродетели, той би бил подобен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в областта на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните спорове, тъй и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наречен Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял след това малко време на патриаршеския престол (както пише за това в житието му), той оставил престола поради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.

За божествения Златоуст справедливо може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разума, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия начин далеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на милост и любов, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил пастир на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да премахне еретическите разпри, а нас да съхрани в мир и единомислие и да ни удостои с Небесното Си Царство, защото е благословен во веки. Амин.

Житие на свети свещеномъченик Иполит, папа Римски
За римския папа св. Иполит се знае, че бил ученик на св. Ириней Лионски († ок. 200 г.), бил епископ на Рим и станал мъченик. 
В 1551 година била изкопана около Рим статуя върху трон с лъвски крака. От дясната страна на седалката била издълбана на гръцки език Иполитовата пасхална таблица и непълен списък на неговите съчинения. Главата и ръцете на статуята били счупени, но гръцките надписи позволили да се отъждестви с Иполита. През IV век Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим. 
През 1842 година в Париж се получава от Атон ръкописът на "Опровержение на всички ереси" в книги 4-10. От Девета книга, която съдържа съобщения за събитията в Рим, се узнава за личността и житието на св. Иполит. 
Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон. 
Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на св. Иполит били прибрани в Рим през 236 година. 
Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх. 

За неговото мъченичество ние разполагаме само със сведенията на църковното предание. Като узнал името му (Иполит значи конски камък), римският префект извикал: "Добре, нека понесе участта на Тезеевия син, който беше влачен от коне!" Така мъченически завършил своя първосветителски подвиг св. Иполит Римски.

Житие на свети благоверни цар Петър Български

Св. благоверни цар Петър Български (927–969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил. 

Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната. 
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно. 

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченициот същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.