/КРОСС/ Колкото и да е омразно и скучно счетоводството, то е изкуство - особено на държавно ниво. С фиска могат да се правят чудеса. А с помощта на простата алгебра дори да се докаже, че "умрял" е равно на "жив". Ето как: свикнали сме да смятаме, че "жив" е противоположното на "умрял". Тогава "полужив" е равно на "полуумрял". В числа: 1/2 "жив" = 1/2 "умрял". Като подведем под общ знаменател, излиза, че 1 умрял = 1 жив.

Подобно изкусно числово жонглиране ни предлага "за сбогом" ГЕРБ. Пътят ни бил застлан с цветя и рози, остава само да го следваме, докато стигнем до урните и там пуснем вярната бюлетина. За да продължи този разцвет.

За първи път от 2008 г. насам хазната приключи 2016 г. с излишък в размер на 1.47 млрд. лева. На повторението на тази мантра премиерът (довчера) Борисов посвети цял януари. Положителният резултат обаче изцяло се дължи на европейските средства, които са на плюс 2.2 млрд. лв., докато националният бюджет е завършил на дефицит от 743 млн. лева. Причината е, че от доста години насам европейските средства, които получаваме като плащане за вече изпълнени проекти, са повече от бюджетните разходи, свързани с финансирането на тези проекти. Тези разходи бяха направени през 2015-а и най-вече заради тях тогава бюджетът приключи с дефицит.

Въпреки ръста на приходите с 2.8% излишъкът (парадоксално!) се дължи предимно на ненаправените разходи. Капиталовата част от тях е орязана със 7 на сто, т.е държавата си е икономисала 2 млрд. лв. харчове.

Да се върнем към алгебрата, към любимите ви задачи за басейни. Нашият басейн - "държавен бюджет", се пълни от две тръби - вътрешни приходи и евросредства, а се източва от много - образование, здраве, армия, полиция... Всяка от последните тръби е като двуцевка - заплати и капиталови разходи. Та значи 7% - всеки 15-и лев, не е изтекъл за ремонти и модерно преобзавеждане на болници, училища и пътни полицаи, поради което басейнът е останал по-пълен. По-пълен, обаче заблатен, зеленясал. Защото заплатите на калпак при липса на модернизация не вдигат качеството на услугата в тези сфери.

Вярно е, че правителството постигна излишък за 2016-а. Ако слушате бившия премиер Бойко Борисов, този излишък се дължи най-вече на активната борба с контрабандата. Ако беше така обаче, националният бюджет също щеше да приключи с излишък, защото в него влизат увеличените приходи от данъци и акцизи. А той е на дефицит. И както се вижда, целият излишък се дължи на по-малките разходи по европроекти.

Голям оптимизъм лъха и откъм фискалния резерв. Гордост за премиера е, че в края на 2016 г. той е бил в размер на 12.9 млрд. лева. Тук вече тръбите - входящи и отходни, се преплитат като кадаиф. Вероятно защото пък част от онези 16 млрд. лв., които вкарахме като външен дълг, просто не са похарчени и реверсивно се връщат във входящата тръба като резерв. А и каква гордост са тези 13 млрд. бели пари за черни дни, когато черните дни вече са дошли.

Вярно е, че високият фискален резерв създава устойчивост срещу външни и вътрешни шокове, сигурност и предвидимост. Но когато той е създаден за сметка на външен дълг, нещата изглеждат по друг начин. Натрупа ли се дългът, вече трябва да се мисли как ще се връща, при това без да пада фискалният резерв. В противен случай стабилността, която същият този резерв създава, е временна. А дългосрочният ефект е загуба за бюджета от отрицателните нетни лихви - тези, които бюджетът плаща по дълга, минус онези, които се получават от престоя на фискалния резерв в БНБ.

И ето ви сега изненада: бюджетът не само не получава, но си плаща на Централната банка по 0.4% годишно за това, че държи фискалния си резерв при нея. Което пък допълнително увеличава отрицателния лихвен ефект върху него.

За да има устойчиво висок фискален резерв и сигурност при обслужването на държавния дълг, е нужно да има чуждестранни инвестиции. Но те, противно на хвалбите на ексминистър Лукарски, са се сринали с рекордните 46% (към ноември), кажи го наполовина. Малко в повече му дойде да е хем футболист, хем добър министър, но с какво друго да го запомним.

През 2015-а сривът също трябваше да е от подобен порядък, но тогава държавните финанси бяха спасени от бургаската рафинерия, която, вдигайки капитала си с над половин милиард лева, го отрази като заем от холандската си майка и оттам - хоп! - ето ги чуждестранните инвестиции в икономиката.

А защо чужденците не идват да печелят тук при по-ниско от офшорното облагане и по-ниски заплати от Виетнам и Малайзия? Ами поради корупционните утежнения. Вече за никого не е тайна, че сме сред първите в ЕС по корупция. Рушветът в България няма аналог в света - около 30% от размера на инвестицията. Ами то плоският данък тогава става прогресивен. С доста стръмна стълбица! Ако не вярвате, питайте потърпевшите, но на "четири очи".

Източник: Банкеръ Weekly