/КРОСС/ Ако човек тези дни чете журналистиката на "Америка за България" и си направи труда да обходи стените на разтроеното дясно (на това му викат шизофрения, убеден съм), ще остане с впечатление, че новият президент ген. Румен Радев е извършил чудовищно посегателство срещу страната и всеки момент коафьорите с либерална нагласа трябва да скочат на протест срещу този злодей.

И защо е целият този шум?

Защото новият президент тръгнал към Брюксел с военен самолет "Спартан", за да пести разходи.

Популизъм!!!, запениха се десните електронни издания, като някои от тях се опитаха да сложат дори и повече удивителни, отколкото аз си позволих.

"Евтин пиар-жест", изсъска фейсбук-интелектуалщината. Един от редовните всезнайковци обяви, че между този жест на Радев и това, че западните лидери ходят с колелета на работа нямало нищо общо. Онези на запад си били надмогнали на масрафа и мислели за здравето на другите, а при Радев било начало на болшевизъм.Направо ти идва да си купиш украинска водка и да страдаш за края на познатия свят .

Въпросът за самолета достигна до катастрофични нива на тревожност и изведнъж се превърна в централен за дясната мисъл и опитите й да имитира живот.

Очевидно бойкоборисовщината е оставила тежки рани в менталността на народа. Защото при Борисов въпросът за икономии на разходи не съществуваше по никакъв начин. Верните журналистически бардове на премиера пък го отбраняваха яростно и се нахвърляха срещу всички, които му броели залците. Самият Борисов обаче беше най-шумен. "За 2900 лева ли ми се заяждате?", нацупи се той, когато тия, които гадно му броят залците, започнаха да питат защо е използвал хеликоптер, за да посети събитие на гербаджийския олигарх Домусчиев. "Направи добро, изяж дърво... С камила ли да бях тръгнал към Разград?", попита обидено още премиерът.

Припомняме тези неща, за да видим каква спарена атмосфера царуваше по тези земи и какво съзнание упрявлаваше България - такова, което считаше държавните пари за свои собствени.

Днес разликата в стила е повече от очевидна. Имаме много рязка смяна на отношението към властта и нейното използване. Но десницата не е доволна и тропа разглезено с краче, че пестенето е популизъм.

Популизъм е, разбира се.

Няма как да не изглежда като популизъм на тези, които са свикнали да пътуват все в първа класа, и ако някога им поднесат обикновена минерална вода, а не "Перие", надават протестърски викове до небесата.

Популизъм май е всичко онова, което десницата не харесва, а понеже бг-десницата е уникално хейтърска, то целият свят е досадно популистки. Само Христо Иванов и Радан Кънев стават. Те не са популисти. Тях не ги интересуват бедните, не ги интересуват разходите, тях ги интересува само съдебната реформа и следователно са ангели. Непорочни. Чисти. Префинени. Нежни. Непопулистични.

Нека да бъдем честни и да погледнем отвъд писъците на дясното. Нормално е то да е тревожно. Последните проучвания показват, че трите му части поотделно никак не могат да влазат в парламента. Ако се съберат заедно, попадането там пак ще е проблематично, защото за един месец кампания те са в състояние да се изтрепят и пак да не се класират.

Междувременно БСП и ГЕРБ вече са с изравнени сили, а това предвещава класически двубой през март. Двубой, в който десните люспи остават някаде настрани, нещо като бележка под линия в историята на изборите. Заради това изведнъж всичко им намирисва на популизъм. Популизъм - това е свят, в който снобското дясно едвам диша и няма енергия да стане от леглото дори и със съдебни патерици.

Всъщност - много е рано да се дава оценка на ген. Радев като президент. Неговата кариера предстои, решенията ще ги взима оттук-нататък. Но е дразнещ опитът на тези, които изгубиха гръмогласно изборите, да се опитат да представят като национална трагедия всъщност едно симпатично решение. Защото е време политиците да се съобразяват с настроенията на хората. Това не е популизъм. Това е необходимият нов реализъм в отношенията с избирателите.

Точно заради това аз одобрявам решението със "Спартана". Това е един малък знак, че бойкоборисовщината е останала назад в историята.

Но не знам защо, бях сигурен, че десните ще тъгуват за него.

Все пак той се връзваше на техните номера...

Автор: Александър Симов, Поглед.инфо