Българинът открива нов лайфстайл в туризма
Секция: Туризъм
01 Февруари 2017 08:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Българинът открива нов лайфстайл в туризма

/КРОСС/Българинът открива нов лайфстайл в туризма. Вече е модерно да се отправим към шато, да отпием глътка марково вино, наблюдавайки процеса на производството му и похапвайки гурме.

Заразени от сетивния стил на почивка са предимно юристи, стоматолози, лекари, архитекти и артисти, които канят свои близки да съпреживеят ароматната почивка. Годишно новата каста български туристи наброява 55 000. Чужденците са около 7000 и са основно от Великобритания, Германия, скандинавките страни и Русия. От съседките ни да се насладят на българските вина идват македонци, гърци и сърби. В страната има 143 изби със зали за дегустация и над 50 шата - малки хотели към винени комплекси. Едноседмичен винен тур излиза около 350 - 750 евро, като този тип туристи на ден харчат допълнително още между 110 и 250 лева. Това са гурме туристи, които искат да опитат не само елитни вина, но и деликатеси, описа Драганов профила на любителите на такава почивка. Най-активен за този вид туризъм е летният сезон, като популярните тогава дестинации са винарските изби в Поморие и Евксиноград. Във вътрешността на страната винените дестинации са Мелник, Сандански, Пазарджик, Пловдив, Хасково и също Видин, Русе, Търговище, Поморие, Бяла, които са притегателни за желаещите да усетят вкуса на регионалните вина. Виненият туризъм няма сезонност, защото в края на годината и в началото й обикновено има тематични изложения, които се превръщат в притегателен център за любителите да работят, почивайки. Този вид туризъм съпътства редица конференции и по други теми. Всъщност виненият туризъм става популярен при социализма - в края на осемдесетте, когато от Лондон тръгват първите организирани винени турове за България, разказа Драганов. Този вид туризъм се развива след промените в България, когато започват да пристигат в страната и самостоятелни групи, които включват както производители, така и търговци на вина. Винените турове започват разцвета си след 2001 г., когато са създадени няколко тематични клъстери и са развити лъчове за винен туризъм. Европейските средства в нови лозови масиви и шата в различни части на страната също допринасят за популяризирането на този туризъм. Виното, освен приходи за туризма, има съществен дял в икономиката на страната. Последни данни на Националния статистически институт показват, че в България през 2015 г. е имало 204 предприятия за винопроизводство. Винените сортове лозя са на обща площ близо 60 000 хектара. През 2015 г. са били произведени 136 596 хил. литра вино, а заетите в сектора са 3500 души. Според предварителни данни на НСИ за периода януари - октомври 2016 г. България общо е изнесла 22,583 млн. литра вино за 46,170 млн. лева, като за страните от ЕС са експортирани 20,011 млн. литра на стойност 35,763 млн. лева, а за трети страни съответно - 2,572 млн. литра за 10,408 млн. лева. За същия период сме внесли общо 6,155 млн. литра вино за 24,632 млн. лева, като от ЕС - 5,176 млн. литра за 19,918 млн. лева, а от трети страни - 0,978 млн. литра за 4,714 млн. лева. Испанското вино е най-популярното вносно у нас, най-големите почитатели на българското вино в ЕС са поляците, Молдова е най-големият вносител на вино в България сред държавите извън ЕС. Извън страните от ЕС най-много вино изнасяме в Русия. За периода 2011 - 2015 г. в топ 3 страните за износ на българско вино от грозде са Полша, Румъния и Чехия, като експортът за тези страни е съответно над 70 млн. литра, над 20 млн. литра и близо 20 млн. литра. Най-много са внесените вина от Италия - 14 млн. литра, следвани от Франция и Испания - по близо 4 млн. литра. Основният внос в България от трети страни е на чилийско вино - близо 1,6 млн. литра, над 800 000 литра от Нова Зеландия и от Македония - близо 800 000 литра. За трети страни България основно изнася в Австралия - 60 млн. литра вино. През 2015 г. българското домакинство е купувало средно 5,7 литра вино от грозде на средна цена 4,03 лева. Средно на човек от домакинство потреблението на вино за 2015 г. е било 4,6 литра. Средните цени за същата година на бутилирано бяло трапезно вино са били 2,28 лева, а на бутилирано червено сухо марково вино 6,29 лева. През 2015 г. в страна са работили 2310 специализирани търговски обекти за алкохолни и безалкохолни напитки. През учебната 2015/2016 г. във висшите училища са учили 392 студенти за агрономи - лозаро-градинари и 347 студенти за технолози - винари.