/КРОСС/ Въпросът кой ще е първи на изборите е ключов за съставянето на редовно правителство, смята политологът Кирил Аврамов

- Г-н Аврамов, как се справи новият президент Румен Радев със задачата да състави служебно правителство?

- Радев се справи по-добре от очакваното. Интересното бе, че го направи без излишни приказки, като истински представител на професията, от която идва. От една страна, в правителството личи идеята за търсене на баланс, а от друга, на опит и разум. Лично на мен ми изглежда напълно логично нова за политиката фигура като Радев да предпочете т.нар. тонирани кандидатури. Т.е. не най-ярките политически представители, а по-скоро доказали се в сферите си професионалисти. Избраниците му приличат на хора, които бихте извикали, когато има да се свършва спешна и важна работа, кризисни мениджъри. Бихте се доверили на такъв тип хора, защото знаете, че те са в състояние да се справят с предизвикателства, включително и да работят по-дълго от очакваното. Не се оправдаха съмненията, че Радев ще се опита да помогне предизборно на БСП, че Илияна Йотова и Корнелия Нинова ще му окажат много сериозно влияние.

- Според вас имената в кабинета показват, че Радев очаква след вота трудно съставяне на редовен кабинет?

- Очевидно е мислено в тази посока. Видимо за някои министерства са търсени хора, които да осигурят плавно преминаване от стара към нова власт. Според мен в конфигурацията на кабинета има и втори план - ако след изборите нещата не се получат. Съставът и качествата на министрите показва, че те добре си дават сметка, че задачата им може да не се свежда само до организиране на избори. Всички сме наясно, че "безпрецедентният брой кризи", за които Росен Плевнелиев говореше абсолютно правилно, съвсем не са изчезнали само защото на нас ни предстои предсрочен вот. Избраните хора са много опитни, човек като новия финансов министър Кирил Ананиев например буквално спи в кабинета си в министерството.

- Има ли и други сигнали, които излъчва правителството?

- Да. С използването на лица от правителството на Борисов Радев успява да приглуши страховете от реваншизъм в тези, които си отиват. Това може да се окаже важно с оглед предстоящите избори. Избирателите, част от които преди са подкрепяли ГЕРБ, но на последните избори не гласуваха за Цецка Цачева, а за Радев, сега наблюдават внимателно дали неговите министри ще имат реваншистки политики - чистка в администрацията и т.н. Ако това не се случи, както изглежда ще стане, гласовете на тези хора ще се преразпределят по някакъв начин, като е много вероятно динамиката да не е в полза на ГЕРБ, а например на БСП. Освен това с конфигурирането на кабинета Радев трябваше да даде силен и ясен сигнал навън по отношение на евроатлантическа ориентация, което той направи. Избраните министри в областта на отбраната и външната политика са категоричен отговор на всички съмнения.

- С основание ли Радев се съмнява в бързото сформиране на мнозинство в следващото Народно събрание?

- С пълно основание. Най-вероятно парламентът ще се състои от 5 или 6 партии. Повечето социолози слагат сред сигурните участници ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля" на Веселин Марешки. Сред възможните участници е и някаква конфигурация от десни формации. Последното зависи от динамиката вдясно, дали "Да, България" и "Нова република" ще се явят заедно. Дали първи ще са ГЕРБ или БСП, ще зависи от политическата конюнктура. Включително и от кампанията, която двете партии ще направят. Ако вие сте ГЕРБ и сте първи, едната ви опция ще е да търсите естествена опора при патриотите, с които вече сте имали вземане-даване, и към тях евентуално да добавите "Воля". Въпросът е дали тази подкрепа ще стигне и доколко ще е стабилна. Втората ви опция е широка коалиция с БСП. В България обаче в момента обществото е толкова силно фрагментирано и разломите в него са толкова големи и в най-различни посоки, че лично на мен такава коалиция ми се струва невъзможна. Чисто тактически ГЕРБ ще загуби много от нея. Мисля, че отдолу хората по места няма да я приемат. Не може цялата ти реторика да е "колко пъти ги бия" и в един момент да се окажеш в един кабинет със същите хора. До широка коалиция може да се стигне само след външен натиск заради предстоящото ни председателство на ЕС. В Брюксел вероятно смятат, че би било добре да има някаква стабилна и предвидима политическа конструкция, а да не сме в състояние на турболенция.

- Виждате ли шанс "Да,България", "Нова република" и РБ да се явят заедно и достатъчно ли ще е това, за да прескочат четирипроцентовата бариера?

- Сложен въпрос. В този триъгълник хората на Христо Иванов имат някакъв проблем с тези на ДСБ. ДСБ пък не искат да имат нищо общо с остатъците от РБ - Меглена Кунева, Божидар Лукарски. Според мен този остатък е с най-малък електорален потенциал. Тази група е инструментът, който винаги е готов пръв да пристане на ГЕРБ - заявяват го постоянно и са го правили. Лично аз не разбирам защо човек би гласувал за такова нещо. Затова големият въпрос е доколко могат да взаимодействат "Да, България" и "Нова република". "Да, България" има по-дълъг хоризонт на действие и за нея не е задължително да капитализира потенциала си точно на тези избори, тази партия може да чака известно време. Ситуацията при Радан Кънев е коренно различна. Той просто е длъжен да направи нещо на вота. Претенциите му са много големи, но изискват стабилно носещо тяло. Преди той си го представяше така: "главата" от РБ, "тялото" - от ГЕРБ. Но се случи точно обратното - блокът бе разцепен, а ГЕРБ остана монолитен. Сега се търси друга перспектива, но таймингът на двамата играчи е много различен. И двата проекта имаха нужда изборите да са възможно най-далеч, за да се консолидират, но датата вече е определена.

- Възможно ли е БСП изобщо да не даде шанс на ГЕРБ, ако левите имат първи резултат и първи вземат мандата?

- Много е вероятно, затова въпросът кой ще е първи става изключително важен. За БСП ще бъде от ключово значение да излязат с едни гърди напред. Към момента инерцията показва, че социалистите са в по-добра изходна позиция. След изборите те биха действали с ДПС, но вероятно ще им трябват и гласовете на "Обединени патриоти". Напоследък там личи, че отношенията далеч не са толкова хомогенни, колкото изглеждаха на президентските избори. Според мен в някакъв етап Каракачанов и "Атака" биха били склонни да се коалират с конфигурация, която ще има някакъв националсоциален елемент. В нея на преден план ще се изкарат пенсиите, от една страна, а от друга, сигурността по отношение на миграция, външни заплахи и т.н. И по двете линии те може да намерят общ език с БСП. Друг е въпросът как ще се преглътне взаимодействие с ДПС, но в крайна сметка и това вече сме го виждали в лицето на "Атака" в по-миналия парламент. Обяснението вероятно ще е, че има някаква огромна наднационална задача, която изисква обединение. По друг начин обаче стоят нещата с Валери Симеонов, който е на съвсем друга вълна. Ще бъде интересно как ще се развият събитията с него. Допускам, че ще бъдат положени големи усилия хомогенността на "Обединени патриоти" да се разклати. Очаквам те да отбележат добър резултат, но въпросът ще е наистина социологически: "Колко мандата"?

- Какви изводи могат да се направят след края на 43-ото НС?

- В България през последните години политическият цикъл очевидно се накъса. След като това е свързано с доминацията на ГЕРБ, започвам да се питам дали лидерът на тази партия има завършен мандат на какъвто и да е изборен пост. В начало идеята беше цикълът да се пресича, преди да е дошло традиционното разочарование сред избирателите на 3-4-та година от мандата и Борисов да се връща на сцената целият в бяло. Очевидно това вече не работи, което може да е първият извод. Вторият е, че 43-ият парламент доведе до огромно желание за промяна, изразено поне по два начина. Единият е чрез масовото участие в референдума, сигналът от което е напълно ясен. Вторият знак е тоталният провал на Цецка Цачева. Този парламент ни завеща усещането, че нещо в механизма, доминиран от ГЕРБ, се е счупило. Показателите в държавата са стабилни, на повърхността всичко изглежда добре. Последните събития обаче показаха, че сред електората има емоционален заряд и че тектоничните плочи под тази повърхност се движат. Това движение може да отвори ниша както за нови играчи, така и за популисти. Като нищо те може да оберат 15-20% под носа на установените партии.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ ("Сега")