/КРОСС/ Заплахите на Слави Трифонов към следващия парламент, даването на ултиматуми, спускането на срокове безспорно са неприемлив тон в една цивилизована държава с върховенство на закона. В крайна сметка срокът за решение на парламента по повод референдума все още не тече, защото съдът не се е произнесъл по обжалването на резултатите. На теория е възможно след новото броене на бюлетините да се окаже, че резултатите от референдума всъщност са задължителни за парламента. Поведението на Трифонов е просташко и нагло.

Поведението на политиците ни обаче, без разлика на цвят и ориентация, е не по-малко нагло и просташко. При това Трифонов се държи по подобен начин по тази тема от няколко месеца, докато т.нар. политически елит го прави години наред. Обществените тежнения за мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент на парламентарните избори са още от времето, когато Трифонов бе с второстепенна роля в предаването "Ку-ку". Няма нищо по-нормално от това избирателите да искат да знаят за кого точно гласуват и кой точно е отговорен пред тях. Сегашната чиста пропорционална система не дава подобни възможности. Напротив - тя предпоставя партийна вакханалия и това не е новина.

Най-големият дефицит на българската политика е липсата на връзка между избиратели и избраници. А мажоритарната система, при всичките си недостатъци, дава възможност за намаляване на този дефицит. Избирателите у нас очевидно са наясно с този казус и неговото решение. Ако политици, общественици и наблюдатели са били изненадани от това, че 2,5 млн. души се произнесоха в полза на мажоритарния вот, то проблемът си е техен.

Ако обаче волята на 2,5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели у нас, няма никакво значение за т.нар. ни елит, то България е Иран. А онези, самоопределили се като елит, като в това число влизат не само политиците, се държат като аятоласи, които единствени знаят верния път към общественото добруване. Няколко месеца преди нашия референдум имаше един друг референдум - този за "Брекзит" във Великобритания. Там брекзитърите надделяха само с 1-2%. Въпреки това обаче не се е чуло някой тамошен политик да се прави, че такъв референдум не е имало. Още по-малко да заявява, че няма да се съобрази с него.

Докато точно това правят българските политици в момента. ГЕРБ се опитва да се възползва популистки от резултатите с идеята да докопа някой и друг процент, като внася в последния момент законови промени. Докато останалите партии предпочитат да не мислят за референдума, все едно го няма. А политически анализатори, за които е трудно да се каже, че са изцяло независими от една или друга партия, вкупом твърдят, че българският избирател е най-простият избирател на света, който е бил подведен и заблуден от едни чалгаджии.

Нито една обществена идея не е събирала такъв голям консенсус сред политиците ни като борбата срещу резултатите на референдума. Дори членството ни в ЕС и НАТО има своите противници, макар да е една от най-хубавите случки за България в хилядолетната й история. Докато противопоставянето на мажоритарния вот няма опоненти в т.нар. ни елит.

Този елитарен консенсус е може би най-сериозният аргумент, че именно мажоритарният вот е това, което трябва да се въведе. И това, което би донесло обществена полза за България. Този елитарен консесус вероятно е логичен, тъй като партиите и тяхното обкръжение не искат да се разделят с абсолютната власт, която имат. В момента партийните аятоласи, а не избирателите, са с решаващ глас за това кой да влезе в парламента.

Ултиматуми към парламента не би трябвало да се поставят. Но и онези, които кандидатстват за влизане в следващия парламент, би трябвало да са наясно, че референдумът и резултатите от него ще са първото им занимание. Ако съдът се произнесе, че референдумът е задължителен, то е ясно какво трябва да се случи. Ако референдумът продължи да бъде с препоръчителен характер (праговете за валидност са толкова високи, че дори аятоласите в Иран биха се гордели с подобно законодателство), то парламентът има няколко възможности:

- въвеждане на чист мажоритарен вот;

- поне половината депутати да се избират мажоритарно;

- преференциално гласуване, но без праг и без привилегии за водача на листата.

Има, разбира се, и още една възможност за бъдещия парламент - да не се съобрази с волята на 2,5 млн. български граждани, които са 35% от всички избиратели. Ако обаче политиците предпочетат тази възможност, то тогава наистина би трябвало да има протести, независимо дали Трифонов ще участва в тях. Ако няма - значи България е Иран и всички ние "благоденстваме" под управлението на аятоласите.

Автор: Любен Обретенов (clubz.bg)