/КРОСС/През миналата година задълженията на общините у нас са се увеличили и са достигнали, според неокончателни данни, около 200 млн. лв. Това каза Емил Савов, зам. изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) пред БНР.

Той коментира, че въпреки увеличаването на неразплатените задължения на местната власт, повечето от общините ще задържат размера на местните данъци на нивото от 2016 г.

"Не така стоят нещата с таксите, където повече общини са решили да ги увеличат през 2017 г. - примерно една пета от общия брой, но има и такива, които намаляват размера - на таксите за битови отпадъци, за детски ясли, за детски градини. Малко са на брой, но има и такива", коментира Савов.

Основното предизвикателство за финансовата политика на местните власти е балансът между просрочени задължения и просрочени вземания, твърди той. "Логично би било при толкова неразплатени разходи, по-точно просрочени, да се увеличават данъците, само че решението е малко по-различно. Ние, общините, колкото имаме просрочени задължения, горе-долу толкова, даже и по-голям е размерът на просрочените вземания - т.е. на неиздължени данъци и такси", обясни Савов.

Според него най-голямо увеличение има на такса битови отпадъци, като повишението е средно около 10% спрямо миналата година. Той отбеляза, че процесът на финансова децентрализация не е особено напреднал у нас, а извънредните трансфери от централния бюджет за определени общини са практика, която се затвърждава вече около 20 години.

Критериите за общини, заплашени от фалит, обаче засега не се прилагат, твърди експертът. Той е категоричен, че "няма реално приложение на новата глава от Закона за публичните финанси, която беше приета през пролетта на миналата година". "Бяха вкарани в закона показатели, по които би трябвало обективно да се мерят кои са общините заплашени от фалит. Бяха избрани 36 общини, на които би трябвало по силата на закона да се помогне. До момента на приемане на общинските бюджети за 2017 г . на нито една община не е оказана помощ", коментира той.

"И аз, и колегите в сдружението (НСОРБ) се чудим защо беше необходим въобще новият регламент, при условие че даже и към момента на приемането на бюджета тези 36 случая нямат никаква яснота ще получат ли в крайна сметка това, което законът повелява да получат или не", обясни още Савов.