/КРОСС/ Антимигрантските мерки на американския президент Доналд Тръмп предизвикаха острата реакция на световната общност. Може ли забраната за влизане на чужденци САЩ, основно от мюсюлманските държави, да засилят радикалните прояви в Америка? Темата коментира в интервю за Радио „Фокус“ арабистът проф. Владимир Чуков.

Проф. Чуков, американското правителство определи забраната за пътуване на президента Доналд Тръмп като законно упражняване на правомощия, критикувайки съда, че е допуснал грешка като е блокирал мярката. Как Вие тълкувате действията на американския държавен глава и могат ли те да засилят радикалните прояви в САЩ?

- Наистина, права сте че отзвукът е изключително силен както в самите САЩ, така и по света. Естествено на първо място в Близкия Изток, особено в държавите, които са обект на тази забрана. Въпреки че съдебната битка все още не е приключила, знаете все пак САЩ са правова държава и мисля че изслушването на генерал Кели вътрешната сигурност вчера в Сената хвърли някои допълнителни детайли за логиката на тази стъпка. Първо, да припомним някои коментатори и запознати, припомнят че този списък от тези 7 държави не е прецедент, т.е. този списък навремето е бил съставен още от администрацията на Обама. Но каква е била логиката при съставянето му? Той е съставен от 3 групи държави. Първата група това са държавите, които според класификацията на САЩ изнасят тероризъм. И тук става вече въпрос за Сирия, за Судан и ето тук е неарабската държава Иран. Другите две причини, това са държави, които са се провалили, да речем като една Сомалия и респективно третата група, това са държави които не споделят достатъчно разузнавателна информация. Т.е. не предоставят информация за своите граждани в САЩ. Дори американските власти се съмняват, че онова което е написано в паспорта, в официалния документ, реално кореспондира на това, което е. И по такъв начин той оборва въпросите и претенциите защо например страните от Персийския залив и най-вече Саудитска Арабия не е част от списъка. Той директно отговаря така, че когато дойдат граждани на Саудитска Арабия, 1000 граждани в САЩ, означава че те са 1000 граждани. Докато същото не може да важи по отношение на Сомалия. Т.е. ето това са детайли, които той дава пред сенаторите. Така че битката е много силна, отзвукът е невероятен. Буквално виждате, че дори и такива високопоставени лица като бившия шеф на ЦРУ Майк Хайдн има една много обзорна статия в печата вчера в САЩ, които критикуват това решение. Наистина ситуацията е , бих казал, изключителна. И трябва да се намери все пак някакво решение, тъй като резонансът, отзвукът е невероятен в света.

Американският президент се обяви за приоритизиране на борбата срещу „Ислямска държава“, давайки индикации, че ще ограничи подкрепата за сирийската опозиция, че ще подпомогне Дамаск в борбата срещу организацията. Какви точно действия се крият зад тези обещания на Тръмп?

- Нека да кажем следното, че вече се усетиха нюансите в политиката на новия американски президент в отклика, на това което ние видяхме до този момент от неговия предшественик Барак Обама. Първият акцент е битката срещу „Ислямска държава“ като ето тук се усещат пак елементи, които са нови. Ако да речем до този момент Барак Обама предпочиташе, макар и внимателно, директната намеса, т.е. лека полека се увеличаваха американските военнослужещи в отделни части в региона, било то в Ирак, било то в Сирия, то сега Доналд Тръмп се опитва да действа посредством, това което ние наричаме прокси, т.е. да прехвърля част от тези директни ангажименти на държави, които до този момент или са били в чисто съюзнически взаимоотношения, или пък в партньорски. На първо място ние виждаме взаимодействието с Русия, било то съвместни удари срещу „Ислямска държава“. Или пък да речем една Йордания, която се появи в Астана на заседание на техническата комисия. Всъщност появата на Йордания много от анализаторите го тълкуват като американско посредничество. Вместо САЩ да присъства, там присъства Йордания, която след одобрение от Вашингтон, от Москва, нанесе първите удари срещу позиции на „Ислямска държава“ в Южна Сирия. Т.е. това е първата цел. Втората цел, която обаче е много силна отлика от политиката на Барак Обама, че след „Ислямска държава“, вторият важен, съществен опонент, това е Иран. САЩ са си поставили много ясната цел да ограничат, да изтласкват Иран от Сирия. По тази причина, правейки една диференциация, те се опитват да се базират, да се осланят върху Русия за сметка на Иран. И по тази причина виждаме много силната координация, т.е. много силният натиск върху Русия и да може Русия от своя страна, която е съюзник с Иран, да ги изтласка. Защо всъщност е този нов подход спрямо Иран? На първо място, много ясно това е много силното приближаване до политиката на Израел. Израел беше, може би издигна най-силния глас срещу сключването на споразумението за иранската ядрена програма. Те считат, че това е част от тяхната национална сигурност. Тук не искам да навлизам в детайлите, които обясняват това много силно сближаване до Израел. Има и една втора причина, която според мен е малко недостатъчно обяснена. Сегашната администрация на Тръмп, счита че просто Иран се е възползвал от американската интервенция в Ирак 2003 г. Тази интервенция, т.е. американското присъствие в Ирак е струвало над 1 трилион долара, т.е. това е един цял бюджет, годишен бюджет на САЩ, убитите са над 15 хиляди американски войника. А в момента реалният външен фактор, силният външен фактор в Ирак, това е Иран. Т.е. те са се възползвали от американските усилия, от американските пари и в момента те доминират в тази държава. Поради тази причина те искат да си го върнат, те искат просто да изтласкат Иран, така че просто нещата, които те са инвестирали, просто да се върнат за тях. Така че ето това е вторият много важен компонент. На всички фронтове, по всяка една писта те се опитват да изтласкат и „Ислямска държава“ като основен приоритет, поради тази причина те не прекъсната помощта за кюрдите, което е едно от условията пък за сдобряването с Турция. Ето тук отново виждаме политиката на прокситата, политиката на посредника. Видяхме, че Тереза Мей от Вашингтон директно отиде в Анкара и то да осъществява споразумение в областта на сигурността и отбраната. Виждаме, че там където навремето беше директна връзката, сега виждаме използването на посредници, нещо което говори за много по-гъвката външна политика. Така че наистина на този етап Доналд Тръмп показа, че има не само визия, но има много добър усет затова как да си постига своите цели. Отделен въпрос е, че в самата Америка, в самите САЩ, битката срещу демократите сякаш не само, че не намаля, не само че обществото не се обедини, то е и продължава да бъде силно разединено. Ако погледнем гласуването в Сената на министъра на образованието за първи път се получава един прецедент – 50 на 50, нещо което показва наистина много силното разделение в обществото.

Нека Ви върна отново на срещата в Астана и участието на Йордания в нея. Споменахте, че тя ще бъде използвана за опити да се дирижират отношенията САЩ-Русия. Какви действия може всъщност да очакваме и възможно ли е да се говори за реално сътрудничество между САЩ и Русия по някакви теми?

-  Аз вече споменах, че САЩ се опитват да се доближат до Русия, особено в Сирия, за сметка на Иран. Нещо повече много са силни натиски, които се упражняват от страна на САЩ. Нещо повече, дори това което се показва, че това е за сметка на някои позиции, които имаше до този момент САЩ по отношение на Украйна, един конфликт, който е много по-близък до Москва. Ето, ако погледнем преди Тръмп да се чуе по телефона с Петро Порошенко, сегашният президент на Украйна, той се видя, той се срещна персонално с Юлия Тимошенко, която в момента води опозицията в Украйна. Т.е. виждате един по-балансиран подход. Или принципът, подходът е нека да се опитаме, това което искаме да постигнем, да го постигнем благодарение на един многоходен, един многоходов замисъл, една политика, която просто би могла да раздели, т.е. би могла да раздроби онзи блок, който до този момент, т.е. по времето на Барак Обама беше много унифициран, много хомогенен, много компактен. И именно тук Йордания се оказа една от брънките на подобен ход за сближаване с Русия. Още буквално в началото на тази година беше създаден един съвместен команден щаб – йордано-руски-американски, който започна да подготвя съответните части, всъщност още по времето на Барак Обама това беше заложено, но сега много силно се ускори именно с появата на руски офицери в този команден блок за части, които евентуално да се присъединят от една страна битката срещу „Ислямска държава“ на южния сирийски фронт, но отделна страна и за подготовката за атака на гр. Ракка. Между впрочем операцията срещу Ракка върви в своите етапи, твърди се вече става въпрос за навлизане в трети етап, т.е. става въпрос за изолирането на терористичната организация от нейните основни бастиони – става въпрос за Ракка, столицата и град Березов. Така че това е нещо много значимо. Също така трябва да добавим, че в Астана са били гласувани съответните данни за местоположението, било то в Едлеб било то в провинция Хомс, било то в южната част на Сирия. Това, което се отчете като постижение от този мониторингов механизъм, който беше създаден руско-турски-ирански е, че 90% от случаите примирието се спазва или по-скоро има една координация за предотвратяване на сблъсъка между онази опозиция, която беше в Астана и правителствените сили. Това, което наистина ме впечатли буквално миналата седмица, това е една заповед на командващия руските войски в Сирия ген. Журавльов, който директно нарежда на всичките съюзнически войски. Между впрочем в Сирия в момента воюват 7 армии. 7 армии воюват на територията на Сирия. Ген. Журавльв е издал заповед, че цялото командване на сирийските, йорданските и на всичките шитски войници се поема от руски офицери. Ако те не го изпълнят, автоматично ще им прекъснат връзките, ще им прекъснат снабдяването с муниции, ще им прекъснат включително и доставката на резервни части за техниката, която има. Т.е. Русия абсолютно е поела командването на всички свои съюзници, с оглед предотвратяването на каквито и да било самоволни действия, които до този момент видяхме бяха много често в основата на прекратяване на примирието, което говори, че наистина след Астана, подготовката за свикването на преговорите в Женева или „Женева 4“ са наистина в пълен ход. И вече започва да се говори дори за политическите детайли – каква ще бъде Конституцията, кои ще бъдат представени от опозицията, какъв ще бъде техният състав, проблемът с кюрдите. Нещо, което до този момент просто не беше се случвало. Т.е. започна наистина да се говори за политика, което показва че до голяма степен споразумението от Астана въпреки всичките противоречия, въпреки всичките задни ходове, въпреки всичките несъгласия, изглежда че до голяма степен интересите на останалите фактори се припокриват чрез посредничество, така както САЩ. Било то, ако щете с полево съгласуване. Ето битката за град Ал Баб, буквално там се очертава зоната на влияние между Турция и Русия, която очевидно е съгласувана. Това, което също ме впечатли е, че в момента операцията от сирийска страна за битката за Ал Баб се командва от руски офицери – не от сирийски, не от ирански, а от руски офицери, което е до голяма степен гаранция, че няма да стане сблъсък между турската и сирийската армия.

Виктория МЕСРОБОВИЧ