/КРОСС/Бежанската вълна от Турция и радикалният ислям са основните предизвикателства пред България. Нашата политика трябва да бъде насочена за противодействие на тези рискови заплахи в Югоизточна Европа и широкия Черноморско-каспийски регион. Мерките по отношение на противодействието, които се предприемат от сегашното служебно правителство, а и от преходното са в правилната посока, но трябва да се активизира дейността на службите и координацията между тях.

В последния Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се определят функциите и компетенциите на Съвета за национална сигурност като основен изпълнителен орган в държавата, към него е създаден и Борд на разузнавателната общност. Мина достатъчно време от неговото създаване, но до момента не съм чул той да е развил някаква дейност, да се събрал, да предостави съответната информация, да потърси координация и взаимодействие между двете разузнавателни служби и ДАНС, както и да стикова техните планове за неутрализиране заплахите и рисковете пред националната сигурност. Така че има какво да се прави от Съвета за сигурност като цяло, и от Борда на разузнавателната общност.

Очаквам президентът Румен Радев да свика в близко време заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което да разгледа актуални въпроси на сигурността. Най-актуалният от тях е опасността от бежанската криза. Към момента се наблюдава успокоение на бежанския натиск, но това е бомба със закъснител, която не се знае кога може да гръмне. Една не чак толкова голяма вълна от 20 000 - 30 000 души пред нашата граница ще ни постави в ситуация, в която не можем да реагираме адекватно. Имаме нужда от изцяло нова Стратегия за национална сигурност За България към момента действащият документ в областта на националната сигурност е Стратегията, приета през 2011 г. и с времеви хоризонт до 2020 г. Тя е с открит край. В нея има текст, в който се казва, че тя може да се актуализира, когато стратегическата среда на сигурността се промени или възникнат някакви други обстоятелства, които налагат нейното актуализиране. От приемане й до днес не са направени никакви стъпки за нейното актуализиране.

Ние живеем в едно по-минало време. От 2011 г. се случиха много важни и съществени събития в областта на сигурността:

1. Говори се за нов световен ред, различен от този, който беше установен след 1989-1991 г., когато рухна Берлинската стена и комунистическата система;

2. Вече няма еднополюсен, а многополюсен свят;

3. Либералният модел, който беше господстващ след 1991 г., се изчерпва и съвсем основателно редица държави вече се отказват от него.

Нашата Стратегия за национална сигурност и философията за нейното създаване са подчинени на еднополюсния свят, на либералния модел, на това, че САЩ са силата, от която зависи ситуацията в света. Към днешна дата тя не е актуална и не отговаря на новите реалности. Смятам, че съществуващата Стратегия не трябва да се актуализира, а да бъде приета нова. Тя не е пригодна и си имаше редица бели петна и слабости още с приемането й. По тази причина трябва да се помисли за приемането на нова Стратегия за национална сигурност. Политическите сили трябва да предвидят в своите платформи разработката на нова стратегия.

Предизвикателствата пред България

Балканите дълго време бяха възприемани като барутен погреб на Европа. През последните години този регион все по-често се нарича Югоизточна Европа, което е една добра промяна. Националният интерес на България на първо място изисква регионът да бъде мирен и спокоен, защото е добре известно, че ако пожарът бушува при съседите ни, огънят може да прескочи и да дойде при нас. Рисковете и предизвикателствата, с които България се сблъсква в Югоизточна Европа, са както старите нерешени проблеми, завещани ни от разпадането на бивша Югославия и свързаните с това тежки конфликти между отделните народности, така и проблемът с радикалния ислям. В последните месеци сме свидетели на нарастване на напрежението, за което говори влакът изпратен от Сърбия за Косово, неуспешният опит за преврат в Черна гора, проблемите между общностите в Босна и Херцеговина, политическата криза в Република Македония. Наред с това ние не трябва да изпускаме от внимание факта, че от мюсюлманските общности в тези страни бяха вербувани поддръжници, които воюваха за „Ислямска държава". Някои от тях се завръщат, създават клетки на радикални елементи, от които могат да се очакват терористични актове и други провокации към сигурността на посочените държави, разбира се и България като част от региона. Радикалният ислям, който намира почва за развитие в съседните страни от Западните Балкани, е сериозна заплаха пред националната ни сигурност. Този проблем трябва да стои на вниманието на нашите специални служби, както и на държавното ни ръководство. По-важното тук е да помислим как да противодействаме на евентуални заплахи от такъв характер. Имаме ли лостове за противодействие, разполагаме ли с изпреварваща информация. Става дума за комплекс от въпроси, които стоят на вниманието на службите и държавното ръководство.

В широкия Черноморско-каспийски регион остават заплахите, свързани със замразените конфликти в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Нагорни Карабах. Към тях трябва да се прибави и тревожната ситуация в Източна Украйна и Крим, където отново се стреля, въпреки че има споразумения за мир. На юг, ситуацията в Турция също е напрегната след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2015 г. В страната също така са струпани огромни маси бежанци и мигранти от Сирия и други страни от Близкия изток и Централна Азия. Бежанският и миграционен проблем е една от най-големите опасности и предизвикателства пред нашата национална сигурност. По тази причина ние изградихме ограда по границата с Турция и изпратихме военни за нейната охрана.

Една от първите мерки на новото служебно правителство бе посещението на вътрешния министър на българо-турската граница, където той се запозна на място със ситуацията. Свикано бе съвещание с участието на регионалните и областни ръководители на МВР, на което бяха набелязани мерки за предотвратяването на бежанска криза. Към момента рискове и заплахи за сигурността са както наследени, така и новопоявили се. Те трябва да се наблюдават много внимателно. Особено важна е задачата на нашите две разузнавателни служби, които трябва да подават изпреварваща информация и да проявяват активност за функционирането на системата за ранно предупреждение.

България, Балканите и Черно море

Една от задачите на външнополитическо ни ведомство е да способства за евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, да им се помогне те да отговорят на критериите и да станат съответно членки на Европейския съюз и НАТО. Това е гаранция, че те ще следват общите ценности и принципи на ЕС и алианса, а също така предпоставка напреженията и конфликтите от миналото постепенно да бъдат изживени. България подкрепя някои инициативи в Черноморския регион. Като например Източното партньорство, но има и такива, които нашето външнополитическо ведомство не одобрява или обществените нагласи са против. Такъв е случаят с румънската идея за създаването на Черноморска флотилия. Тази инициатива огласена от румънския и българския министри на отбраната не само не срещна обществена подкрепа, но беше отхвърлена и от някои страни-членки на НАТО, включително Германия. Това принуди румънската страна и фактори у нас да дадат заден ход и да заговорят, че тук не става дума за Черноморска флотилия, а за съвместни учения и подготовка. Инициативата бе стопирана. Във връзка със ситуацията в Украйна е в ход дислоцирането на сили и техника на САЩ в страни от южния фланг на НАТО, включително България. Това е един източник на гаранции, защото означава, че алиансът като цяло стои зад сигурността на България. Предприемат се практически стъпки, ако не дай си Боже нещо се случи, за да може да се реагира своевременно.

Боеспособността на армията е заплашена

В навечерието на промяната през 1989 г. България разполагаше със 162 000 армия с най-съвременно въоръжение - хиляди танкове, стотици бойни самолети и вертолети, включително ракетни войски с модерните за времето си СС-23. Съгласно Програмата за военните способности на българската армия и нейния числен състав от месец декември 2015 г. нашата армия трябва да има численост минимум 37 000 души, максимум 40 000. В момента по последни официални данни некомплектът от личен състав на Въоръжените сили (ВС) е около 5500 души. Няма желаещи за служба в армията, макар тя да е на едно от челните места по одобрение сред държавните институции. В момента нашите ВС наброяват 32 000 души, включително войници, сержанти и граждански лица, които служат в едни или други структури на армията. Численият състав на МВР е ориентировъчно около 50 000 служители. По западната терминология, когато полицията преобладава над армията, се казва, че държавата е полицейска. Това е нещо ненормално. По отношение на компенсаторните механизми. Има един негласен принцип и той се отнася за всички държави. Когато се извършват съкращения на ВС, това води до понижаване на техните оперативни способности и трябва да се компенсира с усилване на разузнавателните служби. Аз съм служил във военното разузнаване и много добре знам, че целият процес на съкращение, който започна от началото на 90-те години на миналия век, нямаше този паралелен процес на усилване на разузнаването. Нещо повече Националната разузнавателна служба (НРС) беше много потърпевша. Бяха политизирани мерките спрямо НРС за съкращение. Военното разузнаване остана малко по-защитено, защото не беше част от системата на ДС. Но така или иначе в края на 1991 г. по времето на министър Димитър Луджев бяха съкратени 301 разузнавачи, една част от тях по линия на прикритията. Това не бяха възрастни хора, сред тях имаше много млади офицери, току-що тръгнали с желание и ентусиазъм в занаята.

Сега в МО има план-програма за инвестиционната политика 2011-2020 г. Там са заложени 13 проекта на стойност 2 милиарда. Той е приет от МС. Девета приоритетна задача е да се внедрят технически средства във военното разузнаване. То има възможността да води електронно разузнаване, но техниката е от 1975 г. Нова не е постъпвала във военното разузнаване и това се отразява на възможностите за изпълняването на задачите. Компенсаторният механизъм разузнаване не е подхранен с необходимите ресурси, за да може действително да компенсира намаляването на числения състав и отбранителните способности на ВС.

Източник: БГНЕС, Георги Стоименов