/КРОСС/"Топлофикация София" е място за изнудване и загуби, за кражби и партийни назначения. Това е ясно на всички. Не е ясно само как това "изкопаемо", оцеляло по необясними причини чак до днес, не рухна по-рано.

Голямо, тежко, грозно и не рита - що е то? Съветска машина за ритане. Старият виц от годините на комунистическия режим отново е актуален. Огромно, скъпо, неефективно и не топли - що е то? „Топлофикация София" е отговорът. Дружеството твърди, че преди седмица е преживяло най-голямата авария в историята си, а огромна част от хората в София преживяват вероятно най-студените дни по домовете си.

Авария може да се случи навсякъде и по всяко време, но в случая става дума за закономерност - това предприятие е отдавна мъртво. Никаква ефективност, никакъв пазарен подход, изнудване на потребителите, загуби, кражби и партийни назначения. При такава формула въпросът не е какво е предизвикало аварията, а защо чак сега системата започна да се разпада.

Какво се случи всъщност?

Миналата събота токов удар вади от строя две помпи в по-високите източни райони на София. Водата тръгва назад по тръбите заради гравитацията. Това повишава налягането и започва каскада от аварии - спукани тръби и течове из целия град. Така най-кратко звучи обяснението на фирмата. Електроразпределителната компания отрича да е имало токов удар и не поема отговорността. Собственикът на „Топлофикация София" - Столичната община, иска от прокуратурата да провери каква е причината за аварията в собственото ѝ предприятие. И Цацаров нарежда прокурорска проверка...

С последното изречение започва краят на много истории в България. Сега ще чакаме „компетентните институции" да си свършат работата, скоро навън вече ще е топло и всички ще са забравили за седмицата на студ и липса на топла вода по домовете. А в това време гражданите са подложени не само на студ, но и на унижение. Според общите условия в договорите с „Топлофикация София", фирмата дължи неустойки при повече от 48 часа прекъсване на услугата. Сега се оказва, че никой не го е регламентирал ясно - кой брои часовете, какви неустойки, срокове, размери, основания за отказ... Въпроси без отговор, които най-вероятно ще оставят хората и без компенсации. И за да е още по-абсурдно, започна един безумен спор между доставчика и потребителите кога точно е спряло парното, кога точно е дошло, ама на едни места било топло, а на други било студено.

Причините за всичко това

„Топлофикация София" е класически пример за огромно парче минало, което необяснимо как е оцеляло чак до 2017 година. Докато в други градове подобни дружества бяха приватизирани и модернизирани - например в Пловдив с EVN, софийското продължава да бъде партийна „баница", от която едни верни кадри просто получават заплати, а други верни кадри сключват договори за различни доставки. А картината е отчайваща. Десетки милиони годишна загуба - за тази са планирани 35 милиона. Миналата са били почти 40, преди това - 60. Почти никаква модернизация. Почти никакви нови клиенти, а само борба за задържане на старите. Задълженията на дружеството са за над 600 милиона лева.

Кому е изгодно всичко това? Със сигурност не на потребителите. Не е изгодно и за всички данъкоплатци, които по един или друг начин компенсират загубите, дори и да не ползват услугата. Преди 10 години всички броиха луксозните придобивки на бившия шеф на фирмата Валентин Димитров, когото медиите нарекоха „Вальо Топлото". Но след него традицията да се краде очевидно е била запазена. Когато фалира КТБ, се оказа, че почти всички пари на дружеството са там - близо 80 милиона. В това време разходите за заплати и за външни доставчици растат. За всички е ясно, че „Топлофикация София" е нужна на управляващите точно такава. Не е ясно обаче как всичко това не рухна по-рано.

Източник:Deutsche Welle