/КРОСС/ Разбира се, хубаво е да съпреживяваме успехите на Григор Димитров.
Поне тази радост да остане за хората.
Странно е обаче, когато тя е новина номер 1 за телевизиите.
Сякаш използват Григор като прикритие за всичко останало.

***
Преди седмица с половин уста споменаха петгодишнината от Потопа в село Бисер.
Така Държавата Бисер отбеляза трагедията в Село Бисер.
И пак мимоходом споменаха, че не е известно, чия собственост са 176 язовира.
176 язовира.
В една толкова крадлива държава тия цъкащи бомби са ничия собственост.

***
А разследването за Бисер отива в небитието, понеже и досега не стана ясно, кой е собственик на тамошния язовир-убиец.

***
И дойде ред на тунела-убиец „Ечемишка".
Така е в Държавата Бисер.
Втренчваме се в поредната беда - и губим контурите на Голямото Зло.

***
Но Властта не се уморява да се перчи, че всяка поредна криза вече е „под контрол" - у нас всички кризи все са под контрол.
Ние сме държавата на постоянната, но строго контролирана криза, дори можем да кажем - на строго конвоираната криза.
В държавата на строго охраняваните кризи всяка следваща похлупва предишната - с похлупак, като този на авариралата ядрена централа в Чернобил.
А Народът някак си живурка под този похлупак.

***
У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава.
Функционирането на Политическата Секта замества функционирането на държавата.
Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да предвижда/следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга.
И тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом.
Илюминации в чест на събуждащата се държава!
Никога няма да се случи това.
Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било.
Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче - от ден за ден.

***
Отново и отново се убеждаваме, че Прехода се оказа Епохата на Големия Провал.
Живеем сред развалините и некролозите на надеждите си.
Само производството на вятър продължава да има небивал разцвет.
Изкушавам се пак да цитирам Виктор Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа едно срамно пърдене".

***
Давай, Гришо!

***