/КРОСС/Замразените средства за образованието са свидетелство за тежки нарушения в тази сфера. Ще се поинтересувам тези дни, защото исках да чуя официалното становище на Министерството на образованието. Това заяви във вторник в Сухиндол вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тя сподели, че дългогодишният и европейски опит показва, че за да се стигне до такава тежка мярка, преди това е имало кореспонденция с Министерството на образованието и Европейската комисия.

„Пътят на ЕК в такива случаи е следният: тя пише няколко писма до съответното министерство, до българската държава с препоръката да се вземат мерки. След всяко писмо ЕК оценява дали препоръките, които е направила са взети предвид , дали са дали резултат и дали има конкретни резултати. За да е налице тази крайна мярка, означава, че някой не си е свършил работата или умишлено е направил това, което доведе отново до изключително тежка критика към страната ни. ЕК прибягва към такива крайни мерки в изключително редки случаи. Очевидно става въпрос за тежки нарушения", категорична е Йотова.

Навръх Трифон Зарезан, тя участва в зарязването на лозята във винарското градче. „От многото покани нарочно избрах да съм в Сухиндол, защото се управлява от най-подходящия кмет. Пламен Чернев е човек амбициозен, европейски ориентиран. С него се познаваме отдавна, беше в нашата европейска листа и от години работи по европейски проекти. Това, което не му достига е подкрепата на държавата. Тя трябва да застане зад местната власт с всички инструменти, които има и да подкрепя такива амбициозни хора като Пламен Чернев", каза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът подчерта, че Законът за публичното частно партньорство до голяма степен връзва ръцете на кметовете.

„Той не бе преработен и много се надявам, че след изборите новият състав на Народното събрание ще се заеме с него като с един от основните приоритети. От една страна искат самостоятелност на общините, както и да се справят с много финансови задачи, а от друга страна самото законодателство не разрешава това или не дава достатъчно възможности", уточни Йотова.

Тя допълни, че болната тема е за магистрала „Хемус".

„Дано да има в България достатъчно амбициозни политици, така че в новия програмен период до 2020 г да има целеви пари за тази магистрала. И това ще е голямата роля на следващото правителство да намери съюзници особено от южната част на Европа, за да не се променя философията на европейските фондове. В момента се очертава една много неприятна и отрицателна тенденция. Има опасност донорството чрез еврофондовете, което имаше за задача да изравни стандартите на живот в страните от ЕС, да бъде заменено от т.нар."План Юнкер", който повече залага на инвестициите , на печалбите, на частните проекти. Ако това стане за съжаление пари за магистрала „Хемус" няма да има", поясни Илияна Йотова.

Тя подчерта, че е убедена, че с европейски средства тази автомагистрала не само ще бъде довършена, но ще се построи наново в някои участъци. Според Йотова това е важно, за да бъде достъпна до по-малките общини и да е в удобство на инвеститорите.

„В края на 2017 г ще започне новото договаря за финансовата рамка за следващия финансов период след 2020 г. Като всяка държава, България ще трябва да представи своите приоритети и да поиска финансиране. В тези приоритети, магистрала „Хемус" трябва да е на едно от първите места", напомни Йотова.

Запитана как ще коментира работата на служебното правителство, тя каза, че ще запази мнението, докато изтече втората седмица,защото това е срокът, който си даде министър-председателят Огнян Герджиков.

По време на визитата си в Сухиндол вицепрезидентът Йотова коментира и въпросът с мигрантския натиск. „Имаше една политика в България до преди няколко месеца, при която правителството като че ли не искаше да признае колко рисков е този проблем за страната. Няма защо сега да припомням изявленията на бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова, че на границата всичко е спокойно, че няма натиск. Мериха мигрантската вълна в проценти, в хора , а рисковете тепърва предстоят. Продължавам да твърдя, че България не получава достатъчно солидарност от Европа за решаването на тази криза. Не е въпросът само в няколко милиона евро, които България може да получи, но новата гранична агенция за брегова охрана ФРОНТЕКС, която най-накрая да си влезе във функциите и всички рискове, които съществуват с дошлите у нас мигранти.

У нас все още не е станало въпрос за бежанците икономически мигранти. И пред президента Радев предстоят много важни задачи да говори и да търси съюзници сред европейските партньори, за да бъде страната ни действително подпомогната. В момента на дневен ред в Европа са цял един пакет от директиви, регламенти за промяна в Дъблинското споразумение, за системата за пръстовите отпечатъци, за т.нар.списък на сигурните държави. Все неща , по които България трябва да има позиция и национален консенсус и тази позиция да е силна навън. Лошо е когато си сменяме националните интереси в зависимост от това какво правителство е на власт", изтъкна Йотова.