/КРОСС/ Пет дела за измама, прекратени поради изтекла давност, констатира днес Инспекторатът към ВСС при проверка на 139 заявления за нарушаване правото на гражданите на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Проверките са извършени в периода 1 октомври - 31 декември 2016 г. Петте производства са сред основателните 31 заявления по наказателни дела.

14 години, 11 месеца и 24 дни е продължило дело за измама /чл. 210, ал. 1, т.1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК/.

Друго дело за измама /чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК/ е продължило 14 години, 11 месеца и 15 дни. Четири пъти то е прекратявано и връщано от СРС на прокуратурата заради пропуски при изготвянето на обвинителния акт, представляващи съществени процесуални нарушения /въпросните съдебни производства са образувани през 2001, 2003, 2014 и 2015 г. Това са само малка част от делата, които се бавят в съда с години.

Всичко това обаче си има и своята цена.

Само за четвъртото тримесечие на 2016 г. Държавата е платила 117 660 лв. за бавно правосъдие. Това става ясно от доклад на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), публикуван в началото на тази година.

Сумите са платени по 72 споразумения между министъра на правосъдието и жалбоподатели, които са сигнализирали в ИВСС по реда на Закона за съдебната власт за бавно правосъдие.

От общо одобрени 65 заявления, 31 са били по наказателни дела. Като в два от случаите се касае за забавено правосъдие, съответно за 19 години и 6 месеца и 14 години и 11 месеца. И тази статистика е само за последните месеци на 2016 година. Ако сложим данните за цялата година, нещата ще станат много по-дебели.

Уж променихме Конституцията (за 5-ти път), процесуалните закони - НПК, АПК, ГПК. И какво от това? Нещо да се промени? Бавното правосъдието в България си остава един от най-големите проблеми. И с годините нещата дори се влошават. А най-лошото е, че ние данъкоплатците продължаваме да плащаме за всичко това и то никак не малко.

Според инспектората, основните причини за бавното правосъдие са пропуски в досъдебното производство и на съдии при подготовката на делата в закрито заседание, както и нарушаване на процесуалните срокове за образуване и движение на делата. Освен това е констатирано неспазване на законовите срокове за постановяване на съдебните актове, недобра организация на доказателствената дейност в процеса, неритмично насрочване на открити съдебни заседания - през големи периоди от време, непознаване на материалния и процесуалния закон, което води до отмяна на съдебните актове.

Да, правораздаването не е никак проста работа. В него има цели фази, които няма как да се пропуснат, в които трябва да се изложат всички доказателствени факти. Бързината в досъдебното производство и съдебния процес невинаги е най-доброто нещо. Но все пак не може едно дело да се точи 15-20 години.

Фактът, че голям дял от делата, по които България е осъдена в Страсбург, се отнасят до бавното правосъдие, говори достатъчно красноречиво. И тук трябва задължително да се има в предвид, че след въвеждането на т. нар. компенсаторен механизъм за защита от бавно правосъдие, жалбите в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург намаляха.

Този механизъм бе въведен през 2012 г по настояване от ЕСПЧ, с очевидната цел да се разтовари поне малко Европейският съд от лавината жалби, трупащи се от всички страни членки на ЕС и Съвета на Европа. Процедурата предвижда гражданите, които се чувстват засегнати, да се обърнат със заявление до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който извършва проверка и го препраща до Министерството на правосъдието. Министърът преценява дали се дължи обезщетение и предлага споразумение на засегнатия. Максималното обезщетение, което може да бъде изплатено, според компенсаторния вътрешен механизъм, е 10 хил. лв. Ако бъде използван вътрешинят механизъм за обезщетение, не може по-късно да се изпраща жалба в Страсбург.

И въпреки това държавата ни плаща хиляди заради проблемите с бавното ни правосъдие. А това доказва, че всичките досегашни промени в родното ни законодателство не вършат абсолютно никаква работа. Очевидно е, че трябва да се вземат крути мерки, които наистина да вършат работа, а не само да замазват очите на хората, защото на всеки 3 месеца правосъдното министерство иска по над 100 000 лева от Министерски съвет, за да може държавата ни да плати обезщетенията по делата в Страсбург, именно заради бавно правосъдие.

Антоан Николов