/КРОСС/ Българската държава може да изкупи обратно ЧЕЗ - енерго-разпределителното дружество, което снабдява с ток Западна България, допуска 24 ЧАСА. Според вестника този план е обсъждан неофициално на високо ниво в държавата. На експерти е било възложено да направят анализ на подобна хипотеза. Превръщането на тази хипотеза в съвсем реална теза е икономически обяснимо и обосновано, твърди 24 ЧАСА, като изтъква, че ЧЕЗ е най-голямата компания у нас. Тя снабдява с електроенергия 40 процента от бита и малкия и средния бизнес.

Преките чуждестранни инвестиции в България са се понижили с над 1 милиард евро към края на миналата година, показват предварителните данни на Българската народна банка, цитирани от КАПИТАЛ DAILY. Общата им сума е 682 милиона в сравнение с 1,7 милиарда евро година по-рано. Свиване има във всички категории, но с най-голяма тежест в понижението е намаляването на по-дългосрочните вложения на международни компании в акционерни участия в дъщерни дружества в страната. Дяловият капитал е важен, тъй като има най-голямо значение за осигуряване на дългосрочен растеж, пояснява вестникът.
Фонд с 5 милиона лева на година може да връща български умове от чужбина, пише СТАНДАРТ. Идеята е на председателя на БАН академик Юлиан Ревалски. Моделът вече се прилага в Европа, където дават 50 000 - 60 000 евро за такъв проект, в който са включени заплатата на учения, средства за пътуване, както и финансова подкрепа на институцията, която го приема, пояснява изданието.

Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области, пише вестник СЕГА, като цитира последните данни на националната статистика за миналата година: Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лева, а от януари стана 460 лева. С това последно увеличение, според работодателите, вече има области, в които минималната заплата е 80 процента от средната. И още една констатация от вестник СЕГА за възнагражденията у нас: За 15 години заплащането се е увеличило с 467 процента, но пак е на дъното на Европейския съюз.

Десет процента от работниците не могат да вземат полагаемото им се обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на договора, пише МОНИТОР. Работодателите просто отказват да им платят това обезщетение, въпреки че е регламентирано в Кодекса на труда, обяснява адвокат пред вестника. Независимо дали служителят е напуснал или е бил уволнен, ако е работил поне осем месеца в една фирма, той има право на компенсация за дните, останали от платения годишен отпуск. Размерът на обезщетението зависи от възнаграждението на работника и остатъка от почивните му дни. Така служител със заплата от хиляда лева, който напусне работа, без да е ползвал 10 дни от отпуска си, трябва да получи обезщетение в размер на 454 лева за останалите десет дни, обяснява МОНИТОР.