/КРОСС/ Едно само-свалило се от власт управление и един провален министър (а и откровено недоразумение) - отново са актуални. Какво да се прави; европейската мода била такава. Онакивата да са на гребена на вълната и престижни.

Учи ги тази мода европейска само на едно - да не им пука от нищо. Диктува им да продължават да бъдат само-доволни. Тоест, да не спират самохвално да ни се хилят и нахално пак да ни се само-предлагат.

Този път - на тема сигурност. С главна актриса (виновница) - бившата вътрешна министърка Р.Б. Която лично, а и в ортаклък с ГЕРБ, имала гигантски принос в системата ни за сигурност. Която система, по нейни думи, никога не била по-подредена.

С което пък, видите ли, сме изпреварили тенденциите в Европа. Да идват сега масово от Брюксел у нас; на талази. За да ни гледат право в очите. Може - и с наведени глави. Само и само - да им позволим да се поучават от нашия челен опит.

За самите нас обаче си остава меродавна българската класика:

„Пази Боже сляпо да прогледа", по Алеко Константинов. Плюс „Боже, колко мъка има по този свят, Боже", по Йордан Йовков и неговата „По жицата". Четем ги едновременно и в синхрон, нашите литературни титани. Четем и не можем да повярваме на видяното и чутото.

То бива оливане, то бива пъчене; но чак пък толкоз - май множко ни идва, въпросният персонаж Р.Б. Даже повече и от Южната дъга, и от Северната тангента, и от магистрал(К)ите. Със или без тунели - убийци.

Питанката е толкова ли бързо се забравят пробивите в националната ни сигурност? Постоянните пробойни и по отношение на охрана на границата; и очевидното несправяне с мигрантска вълна; и с проблемите с престъпността (битова и всякаква друга); и с безропотното и безгръбначно съобразяване с прищевки на сегашната власт в Турция.

Спомняте си за незаконното, подло и неморално предаване на Анкара на т.нар. „гюленисти". Не сте го забравили, нали? Обратното означава, че амнезията тотално ни е завладяла.

Точно на този въпрос следва незабавно да си отговорим. Защото става въпрос за „подредената" ни система за сигурност. За да не стане утре твърде късно. За нейното (пре)подреждане, де.

Другата алтернатива е да продължаваме да (си) търсим нови идоли, опиати и въплъщения. И на Южни дъги; и на Северни тангенти; и на (палави и ловки) магистрал(К)и...

Автор: Георги Димов