/КРОСС/ Няма да е сега, нито тази и следващата година, но все някога ще се случи

В събота, 18 февруари, в Мюнхен руският външен министър Сергей Лавров произнесе реч на важната среща по сигурността. Там той с тънка ирония произнесе репликата, че Русия няма да снеме санкциите от Запада, докато Украйна не изпълни Минските споразумения.

Оказа се обаче, че не това е най-голямата новина за деня. В същото време в Кремъл Владимир Путин подписа важен указ относно Донбас – важащ „временно” за периода на политическо уреждане на ситуацията в отделни райони на Донецка и Луганска области на Украйна и то на основание на Минските споразумения. С указа се признават в РФ всички лични документи (актове по гражданско състояние, паспорти, дипломи за образование, шофьорски права) и регистрационните номера на транспортните средства, издадени по цялата територия в Украйна.
 
Не са легализирани обаче икономически документи, издаваните актове от „министерствата” в Донбас, договорите между предприятията. Това автоматично би означавало, че територията е призната в РФ.
 
След легализацията на икономическите документи логично следва признаването на самите ДНР и ЛНР, но с това процесът за тяхното присъединяване към РФ не приключва. Всъщност двете републики не включват цялото рускоезично население на Донбас (Малорусия), а неговият опит да се присъедини може да доведе до пълномащабна война в региона.
 
След установяване в Донбас на „зона на рублата”, ще последва засилване на икономическите и производствените връзки с Русия.
 
За последните три години Русия е приела над 5 млн украински граждани, като официално бежанците са в пъти по-малко. Те задължително преминават на границата проверка за евентуална принадлежност към терористични организации, а след това свободно пътуват по цялата територия на страната. Мнозинството от тях не избира статут, защото Украйна има с Русия безвизов режим. Някои от украинците вероятно ще направят избор, ако политическата и икономическата криза в Украйна се задълбочи.
 
Това се отнася и за руснаците от Донбас, с тази разлика, че не след дълго време благодарение на икономическите връзки с Русия там икономиката ще започне да се съвзема на базата на възстановеното производство.
 
В Европа има две доказани и противопоставяли се дипломатически школи – британската и руската. Лондон не е формулирал личния си материален интерес от конфликта в Донбас, докато Кремъл с пълна доза сигурност е мобилизирал армия от експерти да разработят стратегията на Русия в Донбас и тя ще се базира на принципа „стъпка по стъпка”, в пълно съответствие с международното право и застъпения в него „принцип на самоопределение”.
 
Времето не работи за Киев, както и да се развиват събитията в Донбас. Ако властите се хвърлят в авантюристична кървава атака, Донбас практически веднага ще бъде върнат в състава на Русия. Другият начин е бавен и почти безкръвен, но източващ капка по капка надеждите на украинските власти и на ултра-националистите, че може да се случи чудо.
 
Пътят на Донбас към Русия ще бъде дълъг. Винаги инициативата обаче ще бъде от „Малорусия”, при спазване на международните изисквания и с подкрепата на Голямата Русия. Няма да стане утре, нито тази година. Може би ще минат не малко години. Крачка след крачка.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ