/КРОСС/Съвременният живот в замърсена среда крие потенциални рискове за здравето, увреждайки обонянието на хората, предупреждава водеща специалистка, цитирана от в. "Дейли мейл".
Замърсяването на въздуха, нередовното събиране на отпадъци и дори неподредените домове влияят негативно върху човешкия нос, обяснява д-р Кара Хувър, експерт по еволюция на обонянието.

Увреденото обоняние на свой ред крие повишен риск за психическото, физическото и социалното здраве на хората, изтъква специалистката.
Представяйки най-новото си изследване на годишната среща в Бостън на Американската асоциация за напредък в науката, д-р Кара Хувър казва:
Човешкото обоняние е еволюирало в разнообразна среда, с която е било в постоянно взаимодействие. Съвременните хора вече не взаимодействат по същия начин със заобикалящата ги среда. Те често обитават замърсена среда, която вреди на обонянието им. Това ги прави изложени на повишен риск от проблеми с психическото, физическото и социалното здраве.

Експертката обяснява, че според редица изследвания нарушеното обоняние е свързано с психически проблеми като тревожност и депресия, физически проблеми като затлъстяване и социални проблеми - невъзможност да се долавят социалните сигнали, подавани от други човешки същества.
Д-р Хувър отбелязва, че особено застрашени са хората, които обитават замърсени от трафик райони, или места, където отпадъците не се събират редовно.

Желанието на експертката е да вижда градове с повече зеленина - гаранция за добро обонятелно здраве.
За целите на проучването си д-р Кара Хувър е сравнила обонятелните способности на вида Хомо сапиенс с тези на изчезналите неандерталци и денисовци.
Експертката е направила изненадващо откритие - обонянието на денисовците от Сибир е било по-слабо функционално - те например не са могли да различават уханието на тревата, което се е отразило върху приспособяването им.

За разлика от тях ранните съвременни хора и неандерталците са притежавали сходно обоняние и са реагирали на миризмите по един и същ начин.