/КРОСС/Учени откриха диамант, който е увеличавал размерите си повече от 2 млрд. години, съобщи ЮПИ. Във вътрешността му има следи, които разкриват значими промени в кръговрата на въглерода на ранната Земя.

Въпросните следи обхващат период от над 2 млрд. години. В центъра на диаманта, изваден от земните недра в мина в Ботсвана, има силикат, попаднал там преди 2,3 млрд. години, а във външния му слой - гранит на 250 млн. години.

"Макар че на бижутера диаманти с подобни инклузии не биха се харесали, за геолозите те са най-стойностните и най-вълнуващите екземпляри", заяви Гарет Дейвис от университета Врие в Амстердам. "Можем да използваме тези инклузии, за да датираме отделни части от диаманта. Това позволява да разберем как процесът на формиране на диамантите се е променял с годините и как това е било свързано с променящия се кръговрат на въглерода на Земята", споделя той.

Дейвис и колегите му изследвали 16 диаманта, открити в мините Орапа и Летлакане в Ботсвана. Макар че разстоянието между двете мини е само 40 км, диамантите в тях са с впечатляващо различни инклузии. Диамантите от Орапа са с по-"млади" инклузии, които датират отпреди 400 млн. - 1,4 млрд. години, докато инклузиите в диамантите от Летлакане са на 700 млн. - 2,5 млрд. години. Учените свързаха въпросните инклузии с древната магмена активност, отключена от тектонски движения.

Анализът на химичния състав на инклузиите в диамантите от Летлакане показа значителна промяна в кръговрата на въглерода на ранната Земя. Някои от инклузиите в диамантите от Летлакане са попаднали там преди да се появи кислород в земната атмосфера преди около 2,3 млрд. години.

"Най-древните инклузии в диамантите съдържат по-голяма процентно съотношение на по-лекия изотоп на въглерода", поясни Сюзет Тимерман от екипа. Тимерман и Дейвис предполагат, че по-високите температури в земната мантия преди появата на кислород в атмосферата са повлияли върху начина, по който въглеродът циркулирал в районите, в които се формирали диаманти.