/КРОСС/Бившият премиер Бойко Борисов отново проплака. На ход е обичайната му поза - пак да ни се жалва. Този път подозира опозицията в долни помисли. Видите ли; искала да превърне предизборния дебат в махленска свада.

Той обаче веднага се съгласява. Също бил готов за кавга. (Защо ли не се учудваме!). Звучи щедро и шикозно. Макар и доста познато и стандартно за нашите географски ширини.

Само че прозира една малка подробност. Зад цялата тази щедра Бойкова шикозност. А именно; махленската свада за пореден път щяла да се фокусира върху ... неговото (и тяхното - на ГЕРБ) „много видимо и направено".

Тоест, пак опираме до старата песен, но в нов аранжимент. За по-изтънчените меломани: Кавър версия (на разговорен език - кавър).

За магистрали, за северни дъги, за южни тангенти, за околовръстни отсечки и тунели. Може да се добавят (в духа на новото време) - и източни платноходки в Черно море, плюс западни ограждания по границите.

Различната нотка е плахото споменаване на приноса и успеха на народа. Някак си - между другото. Но веднага следва отрезвяване - под мъдрото ръководство на неговите; на Бойковите министри.

Обаче, въпреки това връзката на ГЕРБ с народа била разклатена?! И затова той се бил дръпнал?! (А може би в едно по-продължително време - дърпал и драпал). За да надгражда магистрали, дъги, тангенти, отсечки, тунели, платноходки и пр. (Сега вече става по-ясно).

За да може за трети път да ни прилъже. С нови решения. Но пак за асфалт, за бетон, за платноходки, за заграждения (и отчуждения). Да не вземете да се объркате. И отново с кавги и пъчене. Плюс замазване с лъжливи (и лъжовни) обещания.

Накратко, диагнозата остава непроменена: Лъжливото овчарче отново се развихря. Лъжовно, със замах и патетична (плюс - патриотична) осанка.

Остава да го видим какви ще ги надбори на лични дебати с опонентите си. Нека да уточним - ако му стиска и в случай, че се престраши на това. Остава да видим.

А иначе - ние решаваме; ние сме потърпевши, ние се сърдим. Само на себе си. Ако пак (не дай си Боже) сбъркаме и (си) го изберем.

Автор: Георги Димов