Деца, на нож!
Секция: Интервюта
27 Февруари 2017 14:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Деца, на нож!

/КРОСС/ Заплати и пенсии, пенсии и заплати - ей това ще слушаме още месец. Първокурсникът по право Йоан, който уби 15-годишно момче, дали го направи, за да спаси от гладна смърт баба си с ниската пенсия? Или защото на родителите му не са достигали пет лева за таксата в частното училище и се е налагало да убие и ограби друг ученик в името на образованието си? Онова дете, което ритна смъртоносно в корема друго дете, дали го направи, защото не е хапвало от дни и от глад не може да преценява какво прави?

В джунглата се убива от глад. Тук от деца се ръгаме с ножове, ритаме до смърт, трепем се по магистрали, бием се на кръстовища - от какво? От ниските си заплати или от ниските пенсии? Децата - от ниските какво? Живеем в джунгла, в която всеки крещи, заканва се, скърца със зъби, обижда, наранява, ранява, убива случайно срещнати непознати хора, а партиите са решили, че най-големият проблем на тази територия са ниските пенсии и заплати.

Ако бабата и дядото на Йоан започнат да получават не 200, а 300 лева пенсия, това какво подобрява? Всички около момчето са знаели, че той е убиецът. Родителите, съучениците, учителите. Но ничия съвест не е проговорила две години - защото в България са ниски заплатите и пенсиите или имаме друг проблем? Ако родителите на Йоан имаха доходи за четири луксозни коли, а не само за два луксозни автомобила, два пъти по-малка ли щеше да е възможността да укриват сина си? Или два пъти по-голяма и тогава нямаше никога да стане известно, че момчето е убило, защото щеше да има достатъчно пари за запушването на достатъчно усти.
Всичките тези боища и побоища по българските улици, училища и паркове доста си приличат с боищата и побоищата за влизането в партийните листи - на всяка цена, в която да е листа, без значение кого стъпкваш, чий живот осакатяваш или прекратяваш, само и само твоето его да е водач в листата, в политическата интрига, в играта, в случайната среща с някой изпречил се на пътя ти.

Но всичкото това няма нищо общо с предизборните програми на партиите, които се свеждат до някакви числа на минимална заплата и пенсия. Проблемът ни е много по-голям и няма как да се оправи с петдесетина лева по-горе или по-долу. Изпуснали сме по-важни неща - хората сме изпуснали, децата не сме сложили в сметките. И безмълвно сме се договорили за някакъв нов чл. 1, който гласи, че тази страна се управлява от безнаказаността, затова на всеки е позволено да прави каквото иска и както иска.

Автор: Веселина Седларска, "Редута"