/КРОСС/ Скептичен съм към машинните устройства с тъчскрийн, тъй като това е доста скъпо удоволствие, ако приемем, че обявената цена е около 1000 лева на едно такова устройство, а трябва да имаме и поддръжка.

Това каза за „Хоризонт" политологът Димитър Димитров. Той изтъкна, че не във всички секции машините биха били полезни:

"Има ускоряване на целия процес на гласоподаване, да, но за това е необходимо в една секция да има най-малко 4-цифрен брой избиратели. Тези секции у нас не са толкова много. Повечето от тях са в чужбина - Лондон, Берлин и няколко секции в Турция, Да, там има обяснение защо трябва да се направи едно усилие, да се организира гласуване по друг начин. В страната, където повече от 1500 секции не регистрират повече от сто избиратели, да се слага устройство е някакъв вид технологично украшение. Никой може и да не го ползва. То ще си стои там цял ден."

Димитров изтъкна, че устройствата за гласуване имат „ограничена функция за полезност". Докато машинното гласуване се съчетава с традиционното, съмнения ще има, тъй като методът с бюлетините остава непроменен:

"Машините не решават нещо, което няма как да решат - нещо, което различните групи гласоподаватели могат да направят свой избор на начина на гласоподаването. Или трябва да се въведат машини за всички и да няма друг начин - паралелен, хартиен, а това, знаете е предизвикателство и ще бъде свързано с огромна вълна от недоволство, тъй като не всички искат да гласуват с тъчскрийн. Докато имате два режима, винаги ще остане съмнение в традиционния режим, че се прави нещо нередно или нещо, както се е правело и преди."

Според Димитров при смесването на двете системи комисиите възниква още един „източник на грешки" - съставянето на втори протокол от машинния вот и събирането на данните от него с тези от традиционния.

Експертът е на мнение, че дистанционното електронно гласуване е добра опция, но само за местата, където няма редовни секции. Той обясни, че ако всеки може да гласува по интернет, огромни групи хора ще се опитват да продадат гласа си.