/КРОСС/В Европа 2017 г. ще премине под знака на изборите: пет страни-членки на Европейския съюз ще обновят състава на националните си парламенти, а в други три ще избират нови президенти. Към урните за гласуване са призовани и гражданите на държави, които кандидатстват за приемане в Общността.

Мартенски избори в Нидерландия

След изборите на 15 март дясната популистка "Партия на свободата" на Герт Вилдерс ще има добри шансове да стане най-голямата фракция в парламента на Нидерландия. Социолозите прогнозират, че тя ще получи между 26 и 29 мандата от общо 150 в законодателния орган. По-вероятно е обаче "Партията на свободата" да не попадне в управляващата коалиция, тъй като останалите големи партии в страната не желаят да участват в правителство с десните популисти.
До този момент в страната управляват дясноцентристката "Народна партия за свобода и демокрация" на премиера Марк Рюте и социалдемократите от "Партия на труда". На предстоящите избори обаче те разчитат на едва 37-40 места от абсолютния минимум 76. Поради тази причина се очаква следващото правителство на Нидерландия да бъде съставено от широка коалиция от четири и дори пет партии.

Нови предсрочни избори в България

На 26 март в България ще се проведат предсрочни парламентарни избори - третите в страната за последните пет години. Основните конкуренти са проевропейската партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и социалистите, които се застъпват за по-тесни връзки с Русия и отмяна на санкциите. Въпросът кой ще състави коалицията в София остава открит.

Президент на Републиката

Изборите за нов президент на Франция ще преминат в два тура - на 23 април и 7 май. След скандала около републиканеца Франсоа Фийон като фаворит в предизборната надпревара е сочен Еманюел Макрон. В първия тур - според социолозите - той ще отстъпи пред лидера на "Национален фронт" Марин Льо Пен. Но през втория ще изпревари съперницата си, получавайки 60 % от подкрепата на френските граждани.

От премиер в президент

В Сърбия, която е страна-кандидат за членство в ЕС, след изборите за държавен глава през април ще бъде сменен не само президентът, но и министър-председателят. Управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) издигна за кандидат не кой да е, а премиерът Александър Вучич. С голяма доза сигурност може да се каже, че той ще спечели вота и политиката на Белград няма да претърпи промени.

Франция отново избира

Франция през 2017 г. ще се промени не само на държавния глава, но също така и на състава на парламента. Изборите за Национално събрание ще се проведат на два етапа - 11 и 18 юни. Докато вниманието е фокусирано върху социологическата служба на президентската надпревара, прогнози за изхода от парламентарните избори все още няма.

Предизборна борба по албански

В Албания (страна-кандидатка за членство в ЕС) са насрочени парламентарни избори за 18 юни. Предизборната борба е придружена от многохилядни протестни действия под флаговете на опозиционната Демократическа партия, която обвини управляващите социалисти в корупция и намерение да манипулират резултата от предстоящите избори. В този случай и двете основни политически сили в страната се застъпват за проевропейски курс.

Съперник на Меркел

За канцлерския пост в Германия на 24 септември ще се борят представители на партиите, влизащи в управляващата коалиция в Берлин. Проучванията показват, че след издигането на Мартин Шулц за кандидат, популярността на социалдемократите почти се изравни с тази на Съюза (ХДС/ХСС), който заложи на Ангела Меркел. Рейтингът на двете партии е около 30 %.

Не е алтернатива?

Дясната популистка партия "Алтернатива за Германия" може да образува третата по големина фракция в Бундестага. Въпреки че рейтингът на партията на Фрауке Петри достигна до 15 % през миналата година, в началото на 2017 г. подкрепата на гражданите за нея падна с почти една трета. Причината се свързва с "ефекта Шулц" и вътрешнопартийната разногласия сред десните популисти.

Промяна в Чешката република?

Сега проевропейско правителство на Чешката република, водено от социалдемократите, включва две други партии - политическото движение "Действие на недоволните граждани" (АНО) и християндемократите. Социолозите предричат победа за АНО (около 30%) на парламентарните избори през октомври, които след това ще бъдат в състояние да номинират премиер. Това движение не е с ясна идеология, но е в Европейския парламент влиза във фракцията на либералите.

Нови президенти в Будапеща и Братислава

Тази година нови президенти ще избират и гражданите на Унгария и Словакия. И двете страни са парламентарни републики, в които президентът има предимно представителни функции. През февруари, нов президент на Федерална република Германия стана бившият министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер.

Източник: "Фокус"