/КРОСС/С прожекция на филма „Държава на кучетата" на режисьорите Петер Бросенс и Доркандин Турмунк, копродукция между Белгия, Холандия, Дания и Финландия, в Дома на киното стартира вчера специалната ретроспекция с филми на режисьорите Петер Бросенс и Джесика Удуърт, която е включена в програмата Фокус Белгия на 21-вия София Филм Фест.

Отново там ще могат да бъдат видяни и трите авторски творби на тандема Бросенс-Удуърт - „Хадак" (Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето"), „Алтиплано" (Кан 2009, Седмица на критиката) и „Петият сезон" (Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award), като прожекциите им са планирани за 7 и 8 март, непосредствено преди откриването на 21-вия София Филм Фест с техния четвърти общ проект - „Белгийският крал".

И трите филма ще бъдат представени лично от Джесика Удуърт, която ще сподели със зрителите подробности за тотално различните дестинации - Монголия, Перу и усамотено село в Ардените, които са интригуващите места за развитие на действието в трите лирични, поетични, разтърсващи творби.

За всички зрители, които са почитатели на (или пък са пропуснали) „Краят на омагьосания кръг" на Феликс ван Хрунинген, показан с голям успех на София Филм Фест през 2014 година, е предвидена прожекцията му във Фокус Белгия - понеделник, 6 март, начален час 18.00 в Дома на киното. Любовта на Дидие и Елиз, изпълнена със страст, музика и драматични обрати, трогва до сълзи зрителите, защото е от онези истории за най-силните човешки емоции, които понякога побеждават съдбата, но друг път не успяват. „Краят на омагьосаният кръг" е носител на наградата на „Europa Cinemas" от фестивала в Берлин през 2013, както и на Специалната награда на публиката, CPH PIX 2013 (Копенхаген), част е от Официална селекция за наградата ЛУКС, удостоен е с наградата на публиката Европейски филмови награди'13 - Най-добра актриса (Веерле Бетенс) и още множество международни филмови отличия.

В програмата на 21-вия София Филм Фест ще бъде показана и най-новата творба на режисьора Феликс ван Хрунинген - „Белгика", носител на наградата за най-добър режисьор в категорията за драматични филми от Сънданс 2016. Заглавието на филма всъщност идва от името на бара, в който се случва историята, а историята е за двамата фламандски братя-съдържатели на заведението, което неочаквано бързо се превръща в едно от най-горещите и желани градски места. Братята трябва да се справят бързо с нарастващите проблеми, а именно: с новите тълпи, жени, наркотици, и различията в мненията относно бъдещето на бара. Освен с изключителна визуална стилистика, „Белгика" може да се похвали и с награда за най-добра филмова музика от кинофестивала в Остенде през 2016 година.

Едно от най-интересните и провокативни заглавия на фестивала е „Съвсем Нов завет" на режисьора Жако Ван Дормел. Един невероятно забавен и оригинален филм, в който смехът и сълзите вървят ръка за ръка - съвременна интрепретация на позната семейна история, в която Бог (Беноа Поелворд) съществува и живее в Брюксел, в апартамент без вход и изход. Той управлява света през компютър и живее заедно със съпругата си (Катрин Деньов) и дъщеря си (Пили Гройн), ала се държи много лошо с тях. На дъщеря му Еа й писва от глупостите му, решава да напусне семейното гнездо и да напише... чисто нов завет. Киноспециалистите наричат филма „Съвсем Нов завет" „кино, създадено с голям размах".

Една от творбите, представени едновременно във фестивалните селекция „Тийн" и Фокус Белгия е „Вратарят" на Гийом Сенез. Филмът ни среща с двама тийнейджъри - Максим и Мелани, на по 15 години, които внезапно разбират, че са на път да станат родители. Историята фокусира вниманието върху неизбежното узряване на главните герои и как появата на малкия човек променя тях и техните приоритети. „Вратарят" е отличен с впечатляващ брой награди - „Europa Cinemas Label" в Локарно, наградата на тийнейджърската публика във Валета, приза „Млад талант" в Хамбург, наградата на журито за най-добър филм в Торино.

„Винсент и края на света" на Кристоф ван Ромпей е още един от белгийските филми, посветени на младежка тематика. Той представя проблеми, свързани с екологията през погледа на 17-годишно момче, обсебено от мисълта да намали „въглеродния отпечатък" на семейството му върху въздуха навън. „Винаги има повече от един начин да гледаме на нещата, така че дори когато всичко изглежда мрачно и безнадеждно, важно е да можем да направим крачка назад и да се огледаме. Винаги има надежда", коментира пред Variety режисьорът.

В програмата на 21-вия СФФ ще бъде показана премиерно и най-новата творба на братя Дарден - трилърът с морално предизвикателство „Непознатото момиче". Историята е за младата лекарка Джен, която се чувства виновна, че не е могла да помогне, отказвайки да лекува момиче, и малко по-късно то умира. Джени решава на всяка цена да открие името му, тъй като полицаите по никакъв начин не могат да идентифицират младата жена. Джени няма да позволи тя да бъде погребана анонимно и да изчезне, сякаш никога не е живяла.

„Цветовете на хамелеона" е съкровен и емоционален документален разказ на режисьора Андрес Любер за различните нюанси на живота на неговия баща - таен агент с респектираща биография. Когато е на 21 години, Хорхе става жертва на специален отдел на тайните служби на Чили. В техните очи той е идеалният таен агент. Така той се превръща в главен герой в най-сложния им експеримент, комбиниращ шпионски техники, оръжия, изкусна манипулация и мъчения. В кайна смятка Хорхе успява да избяга в Източен Берлин. Сега е на 60 години, уважаван оператор, който работи във военни зони, на едни от най-конфликтните места в света. „В екстремни ситуации успява да остане спокоен. Затвореният му характер е белязал целия ми живот и е причината за дистантната връзка между нас", казва Андрес Любер. В „Цветовете на хамелеона" двамата, баща и син, се изправят заедно пред призраците от миналото.

Публиката на 21-вия София Филм Фест ще могат да видят и творбата, номинирана за най-добър документален филм в Ротердам ‘16 и отличен с Наградата за операторско майсторство на Европейските филмови награди '16. „Земята на просветените" е впечатляващо пътешествие из красивия и опустошен от войни Афганистан, предадено като комбинация между документално и игрално кино. „Това е много драматична страна - груба, с горди хора и впечатляващи пейзажи. Исках да използвам тези пейзажи по някакъв начин, да ги превърна във втори „персонаж", след децата и американските войници. Опитахме се да снимаме естетически, понякога статично, а друг път с идеята да създадем нещо вечно", разказва за режисьорския си дебют Питър-Ян де Пу. Докато американските войници се изтеглят от Афганистан, камерата показва скритите кътчета на Афганистан, където млади момчета, членове на банди, контролират търговските пътища, продават експлозиви и използват ръждясали танкове за катерушки.