/КРОСС/"Протестът и президентът обърнаха решението за Пирин", пише КАПИТАЛ DAILY във водещата си публикация. Скандалът с отказаната екологична оценка за плана за управление на Национален парк "Пирин" започнал непосредствено преди празниците. В понеделник се разрасна, след като президентът Румен Радев направи публична забележка на екоминистъра Ирина Костова и на служебния премиер Огнян Герджиков за липса на прозрачност. Протестът вечерта вероятно подтикна управляващите към промяна, пише КАПИТАЛ DAILY.
Вестник СЕГА подчертава ролята на президента за обрата по казуса Пирин. Завоят в позицията на министър Костова дойде часове след като президентът Радев обяви в социалните мрежи, че решението е прибързано. Радев е разговарял с Костова и с премиера Герджиков "да бъде намерено прозрачно и отговорно решение, гарантиращо обществения интерес", пише изданието.
"Органите на КАТ в страната са глобили близо 28 хиляди шофьори без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", които висят на хазната с над 10 милиона лева", пише МОНИТОР. "Джигитите са хванати от началото на 2016 година. Само за предходните 12 месеца те са били над 24 хиляди, а от началото на тази година нарушителите са 3283-ма." Всяка пета кола у нас няма застраховка. В същото време обаче в Националната агенция за приходите отчитат едва 3 процента събираемост на тези глоби, пише МОНИТОР.
"Осем българи притежават къщи и пари за над 100 милиона долара", пише СТАНДАРТ. Според данни на компания за недвижими имоти за края на миналата година 4 800 българи притежават състояние от над 1 милион щатски долара. Според доклада за десет години милионерите у нас ще нараснат до 5 300 души, а в целия свят броят им ще стигне 18,6 милиона, пише СТАНДАРТ.
"Емигрантските пари надминаха инвестициите", пише ДУМА във водещото си заглавие. За цялата 2016 година сънародниците ни зад граница са изпратили в България над 1 милиард 667 милиона лева, сочат данни на Българската народна банка, цитирани от вестника. Изчисленията показват, че емигрантите са пратили над 322 милиона лева повече, отколкото са инвестициите на различни компании в страната през миналата година, пише ДУМА.
Тенденцията фармацевтичните компании да изтеглят лекарствата си или изцяло от пазара, или от списъка на Здравната каса се задълбочава. Нови петстотин лекарства вече не се поемат с публични средства, сочи доклад за дейността на Националния съвет за цени и реимбурсиране за 2016 година, цитиран от вестник СЕГА. Най-голямата част от заявленията - 202, са за медикаменти, които пациентите ще трябва да заплащат изцяло сами. При 153 медикамента заявлението е и за заличаване на цена, т.е. напускане на пазара. Други лекарства са с прекратени разрешения за употреба или са изключени от позитивния списък по желание на здравното министерство и НЗОК, допълва вестник СЕГА.