/КРОСС/Николай Лечев е  роден през 1941 г. Дългогодишен треньор в различни клубове и на националния отбор на България по спортна  стрелба. Шест години е треньор  на националния отбор по спортна стрелба на Катар. Баща  и треньор на Весела Лечева - петкратен световен и осемкратен европейски шампион по спортна стрелба.

-Г-н Лечев, как се създават шампиони?

- За да станеш шампион в някакъв спорт са важни няколко фактора -конкуренцията, дисциплината и екипът, който работи със състезателите. Първо се поставят целите, после треньорът трябва да мотивира екипа си и заедно с него да намерят средствата, с които ще постигнат целите. Като казвам средства, нямам предвид само финансирането, защото подготовката на шампиони е и физическа, и техническа, и психологическа. Колко часа ще бъде тренировката, каква интензивност ще бъде приложена в различните подготовки и колко е поносимостта на тези, с които работим. Има състезатели, които понасят  голямо дневно  натоварване, бързо се възстановяват  и на следващия ден продължаваме да  „градим". Важен елемент е и клубната конкуренция. Тя създава условията за усъвършенстването, както на състезателите, така и на треньорите. Крайната цел е така да подготвим един състезател, че когато застане на старт да бъде готов да покаже всичко, на което е способен. Още по време на тренировъчната работа  трябва да подготвим  елемент по елемент в дадената дисциплина и като подготвим всеки елемент до съвършенство, да ги сглобим в едно цяло. Не бива да се подценява и режимът - хранителен, възстановителен, дневен, седмичен и целогодишен, а за олимпийската подготовка пък, режимът е четиригодишен. Това създава моделът на шампиона, който се готви да стигне световния рекорд в своя спорт. По време на тренировъчната работа проверяваш този модел дали е станал устойчив при различни ситуации - при наличие на конкуренция или при нейната липса, при различно физическо или психическо състояние на състезателя, защото  понякога дори и това, че навън вали дъжд може да му окаже някакво влияние. И когато моделът покаже своята устойчивост, тогава вече съм спокоен.

- На думи изглежда толкова лесно, защо сега българският спорт трудно ни радва с успехи?

- По методиката, с която работехме преди години в България,  сега работят много напреднали страни. А при нас в областта на спорта вече няма държавна политика.  Ще ви припомня, че по времето на Иван Костов се питаше, на кого са нужни тези медали в спорта. Но аз категорично твърдя, че тогава не името на Тодор Живков стана известно по света, а това бяха имената на нашите спортисти в щангите, в борбата, в нашия спорт имената на Весела, на Таньо Киряков, на Мария Гроздева.  И ще дам един пример. На световното първенство по спортна стрелба в Буда Пеща през 1990 г., когато Весела стана шампион  на въздушна пушка, на 10 метра разстояние, 40 изстрела, прав, още в 7 часа  сутринта двамата бяхме на Непщадион. Тя пробяга сутрешния си крос от 3 хиляди метра, за да се събуди тялото й. Треньорите от другите държави ме попитаха, дали я готвя за шампионат по лека атлетика. В 9 часа бяхме на „огневата линия". В 11 часа тя вече беше световен шампион. И сега като отида на световно, всички хукват да бягат сутрин преди състезанието.

-А защо българската политика не ражда „шампиони"?

- Е, как да ражда. Да вземем например „дисциплината" селско стопанство. Политиците я утрепаха тази „дисциплина". Първо земята се върна, това добре. Но тя сега трябва да се обработва тази земя. А тези, които я обработваха вече ги няма. Има млади семейства, които проявяват желание  да се занимават със земеделие. Но нямат техника. Те трябва да бъдат подпомогнати с техника, която да бъде взета на лизинг, например. И този лизинг за известно време да се изплаща в натура, с продукцията, която те произвеждат.  Второ трябва да има пазари. Ние спряхме пазарите за Русия, даже гласуваме да има санкции. Трето, трябва да има система  на мен като малък земеделски производител, някой да мине, да ми  изкупи продукцията, да я закара в консервния комбинат и накрая да си получа парите. С мотика в XXI век не се развива селско стопанство. Друг проблем е, че се ръси с  много отрови, които унищожават зайци, яребици, пчели, сърни.  Земята трябва да се щади, тя има естествен кръговрат, който не бива да се нарушава. Няма държавна политика и  срещу монополистите в земеделието. Това трябва да бъде променено.

-  Кога усетихте, че Весела вече е готова да да поставя рекорди?

-  Веселка 20 пъти е подобрявала световния рекорд в трите дисциплини, в които се състазаваше. Тя беше само на 20 години когато на световните игри през 1984 г. в Москва се класира на  4 - то място. През 1986 г. на световното първенство в град Зул, Германия спечели 2 златни медала. Последва първо място със световен рекорд на стрелбището Митисчи в Москва през 1990 г., в конкуренция с всички световни светила в нашия спорт, особено силен тогава беше представителният отбор на Русия. Но, като че ли разбрах, че Веселка вече е изграден шампион на един голям международен турнир  в полския град Битгош през 1980 г. Тогава тя беше само на 16 години и победи тогавашния световен шампион в дисциплината - германката Хелбиг. В същата година Весела за първи път беше включена в женския отбор за европейското първенство в Мадрид заедно с Анка Пелова и Нонка Матова. Спечели трето място, а отборно поставиха световен рекорд. И като се сетя, че за малко нямаше да има тази възможност, защото дни преди заминаването ни за испанската столица, идва при мен старши треньорът на националния отбор и ми казва, че Весела няма да ходи в Испания, защото нямала снимка за виза. И аз се качвам на „Москвич"-а от Панчарево и в последните минути успях да занеса нейна снимка в испанското посолство, за да могат да й извадят виза.

- На 26 март , на  Весела Лечева й предстои да застане на стартовата позиция и да се прецели в десетката. Какви са треньорските Ви указания преди поредното важно политическо състезание?

- Първо да направи оценка в какво състояние сме,  готова ли е, има ли мотивация. Да си провери „екипировката", „оръжието" и „боеприпасите". И след проверката на всичко това,  да направи корекции, ако е необходимо,  за да постигне задачата, която си е поставила, че и малко отгоре. Тук, във Велико Търново, Весела е в сърцата на своите съграждани,  радвала ги е  с нейните успехи. Полагала е нечовешки труд, с много лишения,  в името на успеха,  ръководена от един откачен треньор, който искаше на всяка цена да  реализа нея и себе си в света. За да покажем, че българската нация не е втора категория хора. Тя  е отговорен човек, умее да изрази мнението на хората, да им помогне в трудни моменти, да е последователна във вижданията си и то  в перспектива. Весела, като народен представител от Великотърновския регион, с работата си  ще направи така, че и следващият депутат от Велико Търново да може да стъпи на това, което тя ще направи.

Пожелавам успех Весела и на Корнелия Нинова,  защото те са един екип.Защото Корнелия  Нинова има смелостта да застане твърдо на позициите на тези, които са създали тази партия, а не на тези, които са я екплоатирали през годините.

За първи път, да стреля в десетката, не е в ръцете на Весела. Това е в ръцете на избирателите. Знам обаче, че Весела е реализиран човек. Тя е спечелила  137 медала  от европейски и  световни първенства, от  световни купи и олимпиади. Весела е боец.  Знае какво прави и защо го прави. На нея може да й се вярва.