/КРОСС/Мнозина се надяваха, че изчезването на комунизма ще засили позициите на либералната демокрация и тя ще се разпространи в целия свят. Оказа се, че не е така - комунизмът беше заменен от популизъм. Не става дума за идеология. Това е по-скоро нещо като вирусна епидемия. Популизмът е по-отровен от комунизма и атакува както развитите, така и развиващите се страни, като във всеки отделен случай има различен облик. В развиващите се страни популизмът се проявява в левичарската идеология, а в развитите страни има ясно изразен десен оттенък. Даже такива държави като Великобритания Франция, Холандия и САЩ нямат противоотрова за тази болест.

Популизмът се появява под формата на Брекзит, във възможното идване на власт на холандската дясно либерална Народна партия на свободата и демокрацията, а във Франция като лидерката на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен. Какво представлява популизмът? На първо място, това е безотговорна и демагогска политика на отделни политици, които са готови заради ефимерното бъдеще да принесат в жертва цялата нация. Това се вижда в такива популистки призиви като например за национализация на предприятията, за замразяване на цените на основните храни, за повишаване на работната заплата. Всичко това реализира в живота бившият президент на Перу Алан Гарсия, което доведе до скок на популярността му, а след това до хиперинфлация, срив на икономиката на страната и обедняване на населението (в интерес на истината трябва да се отбележи, че в годините на втория си мандат той си взе съответните поуки). Основно свързващо звено на популизма е национализмът.

Бях в Лондон, когато се решаваше въпросът за излизането на Великобритания от Евросъюза и с удивление слушах шовинистичните и ксенофобски речи на Борис Джонсън и лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж. Те обещаваха, че след излизането от ЕС Великобритания отново ще си възвърне суверенитета и свободата, а ще се спаси и от бюрократите в Брюксел. Неотменна част от национализма е расизмът, който се проявява преди всичко в това, че постоянно търси „изкупителна жертва" и я обвинява за всички беди, неуспехи и провали. Обект на атаки от страна на западните популисти станаха имигрантите и мюсюлманските бежанци.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп например, смята, че отговорност за разпространението на насилието, грабежите и незаконното разпространение на наркотици в САЩ носят мексиканците. От гледна точка на ръководителя на холандската дясно либерална Народна партия за свобода и демокрация и лидера на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен, причини за всички проблеми са африканците и арабите.

Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и министър-председателката на Полша Беата Шидло обвиняват мигрантите, че лишават от работа местните хора, злоупотребяват със социалните помощи и рушат общественото образование. В Латинска Америка - Рафаел Кореа в Еквадор, коменданте Даниел Ортега в Никарагуа и Ево Моралес в Боливия, се хвалят, че са антиимпериалисти и строят социализъм. Всъщност те са въплъщение на популизма. И тримата лидери активно прилагат комунистическите принципи за масова национализация, колективизъм и статична икономика. С такива действия президентът на Венецуела Николас Мадуро доведе страната до икономически колапс.

Популизмът има много дълбоки традиции, но никога досега не е достигал такива мащаби. Борбата с него е много трудна, защото той стъпва върху човешките инстинкти. Те са недоверие, страх, делене на хората по расов, езиков и религиозен признак. Популизмът проповядва ксенофобия, псевдопатриотизъм и невежество.

Източник: Марио Варгас Льоса, БГНЕС