/КРОСС/ От днес авиоремонтният завод „Авионамс", който е разположен в село Граф Игнатиево, е вече 100% държавна собственост. Това обяви пред журналисти в Специализирания учебен център „Црънча" премиерът Бойко Борисов. Той отчете, че за да стане предприятието пак държавна собственост, са платени близо 29 млн. лв. Според премиера през 2008 година „Авионамс" без никаква логика е бил приватизиран - 65% от него, а през 2012 година - изцяло. Борисов посочи, че това противоречи на естествените правила - вертолетите и самолетите на авиобазата да се ремонтират там, където кацат, в - собствения им двор, вместо - в Полша.
Заводът „Авионамс" предлага пълен набор от услуги по ремонт и модернизация на хеликоптери Ми-8 и Ми-17 с военно и гражданско предназначение, хеликоптери Ми-24, както и на редица самолети от типовете МиГ, Су и учебните Л39.
Собственик на предприятието беше „Хедж инвестмънт България". След фалита на КТБ заводът беше обявен за продажба заради необслужван дълг от 34,1 млн. евро.
Купувач е Държавната консолидационна компания, която е под шапката на Министерството на икономиката.

Това гласи масово тиражирана от медиите новина от 2 август м.г. Премиерът се изправи и пред представителите на медиите, а те от своя страна пред зрителите, читателите и слушателите, заяви, че авиоремонтният завод, приватизиран през 2008 година, отново е в ръцете на държавата. На икономическото министерство, забележете, не на военното. Важно е да отбележим, че в интервю за предаването „Лице в лице" по bTV на 9 ноември, премиерът казва: „Ние вложихме пари, 70 и кусур милиона, откупихме си го обратно и сега в този завод се ремонтират българските МиГ-ове и СУ-та." 

От фалита на КТБ и изпадането в затруднено положение от „Хедж инвестмънт България" АД коментират ситуацията изключително рядко. Изпълнителният директор Асен Бабански периодично дава информация на медиите, които му я поискат, докъде е стигнал спорът и дали премиерът е успял да превърне твърдението си от индиректна заповед към отговорните институции в реалност. Оказва се, че все още не е успял.

Пред Агенция КРОСС, Бабански заяви, че въпреки хвърлените на вятъра думи на бившия премиер, които той от време на време повтаря в ефир, както направи на 2 март пред Нова телевизия („Авионамс беше одържавен, за да гарантира на нашите военни най-доброто въоръжение.", пряк цитат от интервюто пред телевизията), „Авионамс" все още не е собственост на държавата. Поне не официално.

„В момента единствен законен и пълноправен собственик е „Хедж инвестмънт България". Причината за това е, че все още решението на СГС, с което се потвърждава постановлението за възлагане, не е влязло в сила", казват юристите, запознати с делото.

В началото ...

Акциите на "Хедж инвестмънт" в "Авионамс" бяха предложени на търг миналата пролет от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов по искане на синдиците на КТБ заради необслужван дълг на дружеството от 34.1 млн. евро. 99,9% от акциите се продаваха на минимална цена от 28.9 млн. лева, каквато беше направената оценка.
На търга се явяват двама купувачи - Държавната консолидационна компания (ДКК), предложила минималната сума, както ще стане ясно по-късно, занижена с 6 хил. лева, и още една, предложила 40 млн., но по данни на ЧСИ-то втората не е внесла депозит за участие. Именно затова и тя отпада, а търгът е спечелен от ДКК. От икономическото министерство, което е принципал на компанията, тогава казаха, че ДКК ще финансира сделката със собствени средства и банков кредит, който по-късно стана ясно, че ще бъде отпуснат от ББР.

Асен Бабански обясни пред КРОСС, че в опитите си да намери финансиране, за да изплати поне част от задълженията на завода и да не се стигне до разпродаването му на търг, е стигнал и до ББР. Всички обаче са му отказали финансиране. Но са отпуснали на ДКК, с принципал икономическото министерство.

Разбира се, продажбата е обжалвана от мажоритарния собственик. През юни миналата година Софийският градски съд (СГС) образува дело по жалба на "Хедж инвестмънт България" АД срещу действията на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който организира продажбата. Компанията обжалва и отделните стъпки на процедурата.

Основното нарушение, според юристите, е, че ЧСИ не е спазил законоустановения срок, в който е трябвало да извърши обявяването. Причината е в техническа грешка от страна на Якимов, която при всяко друго изпълнително дело щяло да доведе до отмяна на постановлението за възлагане, но в случая, по неясни причини, е взето обратно становище от съда. Първото качено обявление е не за продажба на акции, а на недвижим имот. Грешката е забелязана, но в момента на установяването й и коригирането й вече е нарушен 30-дневният срок.

Второто сериозно нарушение се изразява в направената оценка на стойността на акциите. По закон ЧСИ е длъжен да изиска оценка на акциите от вещо лице. След като ЧСИ-то приема оценката на вещото лице за достоверна и я акредитира, той е следвало да определи 25-те процента и да обяви тази цена за публичната продан. В случая ЧСИ-то е дало цена, по-висока от 25 на сто, като така занижава цената, предвидено да бъде обявена публично. Според юристите разликата не е голяма, но представлява нарушение на ГПК.

"Най-сериозният порок на публичната продан е свързан с обстоятелството, че спрямо „Хедж инвестмънт България" е започнала ревизия в началото на 2015 година. По нея са наложени обезпечителни мерки. С тези предварителни обезпечителни мерки са наложени запори върху имущество на „Хедж", включително на акциите в „Авионамс". ДОПК забранява на ЧСИ да извършват каквито и да е действия, когато спрямо актива има преди това наложени обезпечителни мерки в полза на държавата. Целта е да се защити публичният интерес. В случая явно Якимов не се интересува от публичния интерес и предприема действия", обясняват юристите. Това обаче е установено едва на 26 януари т.г., когато в „Хедж" получават ревизионния акт и така са установени обезпечителните мерки. Държавата не е уведомила фирмата за мерките, а същото така удостоверенията, изискани от ЧСИ от НАП са чисти. В тях няма и дума за това, че държавата е наложила предварителни обезпечителни мерки, нещо което е изключително странно. Появява се документ с невярно съдържание!

Накрая, но не и маловажно, е уточнението, че в „Хедж" не са наясно и до момента дали действително сметката на ЧСИ-то е заверена със съответните суми - 10% за участие в търга, както и останалата сума, която ДКК е трябвало да изплати. „Има представено платежно, без подпис, в електронна форма, че има извършен превод на 13 май. Но нямаме достоверна информация не само да, а най-важното кога е извършено окончателното плащане. По ГПК, за да се обяви купувач, е нужно да бъде платена цялата сума в 7-дневен срок", обясняват юристите.

В момента ...

От своя страна „Хедж" са подали частна жалба срещу определението, с което се връща частната жалба срещу решението, с което е потвърдено постановлението на Якимов.. В момента производството е в ход. Дори и то да стигне до САС обаче, решението също подлежи на обжалване. „Предстои да се извърви дълъг път, преди възлагането да влезе в сила. Съдът не приема, че решението му е стабилен съдебен акт и поради тази причина не издава заверен препис, че е влязло в сила възлагането на ДКК", казват юристите.

Освен това, към днешна дата няма доказателство черно на бяло, че сумата е доплатена, не е свиквано общо събрание на акционерите, които да се запознаят поне и да чуят плановете на новото ръководство, а трябва да бъде извършено и вписване в книгата на акционерите. В „Хедж" нямат информация за никое от изброените да се е случило.

Накратко и разбираемо казано, акциите още не са в ръцете на държавата. Това обаче изобщо не пречи на бившето правителство да тръби, че „си върнахме „Авионамс".

„Всякакви изявления от страна на Бойко Борисов за нас са необясними. Той или е въведен в заблуждение от съветниците си или някой му подсказва да дава указания на съда как да си свърши работата", коментира Асен Бабански.

Този, който следва да съобрази всички обстоятелства, е ВКС, който реално може да отмени решението, с което се потвърждава постановлението на ЧСИ-то, и да върне всички действия до онзи момент, в който те е следвало да не бъдат извършени, а делото да се придвижи към публичен, а не частен съдебен изпълнител. По този начин ще бъде проведен един законен търг, на обективна цена на акциите и защитен интересът на вложителите.

Може би някой се притеснява, че ще бъде оборена широко разпространяваната теза за „необезпечени кредити"?

А в това време в завода ...

В момента заводът работи. Продължава изпълнението на поръчка за НАТО. „Преди приватизацията на завода, той е бил във фалит. Благодарение на приватизацията и допълнителните инвестиции (де факто голяма част кредитът на „Хедж" влиза за увеличение на капитала на дружеството, който в момента е 57 млн. лева) се възстановяват редица ремонтни дейности и се закупуват нови лицензи за ремонт на вертолети. „Стараем се да запазим спокойствието в предприятието, в което работят цели семейства", казва Асен Бабански. Той пита: „На каква база е направена оценката за този завод?"

„През 2015 година, чрез търг, заводът печели поръчка за ремонт на 36 НАТО-вски вертолета. За мен реалната цена на акциите е не по-малко от 35 млн. евро. Това би била цената за акциите на този работещ завод, с толкова голяма поръчка. Цената е около 70 млн. лв. Аз нямам нищо против държавата да купи този завод, на тази цена, както съобщи г-н Борисов пред телевизията (цитатът от bTV, бел.ред.), за да се изчистят дълговете на „Хедж Инвестмънт" към КТБ, респективно към Фонда за гарантиране на влоговете. Имахме и един вертолет Ми-17, готов за продажба. След това започва развитието на тази „батална сцена", която разбира се, стресира инвеститорите, но въпреки всичко НАТО повярва на завода и в момента реално се изпълнява този договор. Изведнъж обаче цената стана 29 млн. лева", казва Бабански.

Силно занижената цена създава усещането, че държавата, през ДКК, се опитва да си прибере обратно завод, който веднъж е фалирала и предоставила за приватизация в първия мандат на Борисов. След като той бива изправен на крака, макар и с кредит, спечелвайки голяма поръчка за много милиони, държавата си го иска обратно, във втория мандат на Борисов.

Вместо заключение

Както изглежда обаче този спор ще продължи във времето и вместо да се разплете възела, той по-скоро се затяга, не без участието на съдебната власт, която би било редно да следва буквата на закона по възможно най-прозрачния начин.

Изложеното до тук събуди повече въпроси, от тези, на които отговори.

Отворени остават следните:

На каква база е извършена оценката на завода и е обявена минималната тръжна цена?

Дали и кога е извършено окончателното плащане от страна на обявения за купувач, а именно ДКК?

На какво основание бившето правителство твърди, че „Авионамс" е одържавен?

Кой и защо има интерес заводът „Авионамс" да бъде дискредитиран пред инвеститори, вкл. и стратегически, и потенциални клиенти?