/КРОСС/Не е изключено обръщане на тренда при лихвите към края на годината на международните пазари, което бързо ще се пренесе в България. Това прогнозира Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.

В свой анализ за българската икономика и банковата система той посочи, че ще бъде преустановен спадът на лихвите и в следващите години може да очакваме и повишение, което ще е плавно.

Според Андронов през тази година лихвените проценти по депозитите ще продължат да стоят на сегашните нива или на малко по-ниски, но при кредитите вероятно е възможна известна корекция надолу.

"В средносрочен план очаквам стабилизация на тези нива, а в дългосрочен - в зависимост от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от Федералния резерв, можем да очакваме в годините напред и обратна тенденция", каза той.

Андронов напомни, че президентът на ЕЦБ Марио Драги e дал недвусмислен сигнал за промяна. Той предупреди хората да останат предпазливи при продуктите с фиксирани лихви.

"Точно това ме притеснява, защото потребителите гледат следващия месец, месеци или година-две, а не дългосрочно напред. Ако залагаш на сегашните лихви краткосрочно, ще получиш още ползи, но дългосрочно не си защитен", обясни Андронов.

Той съветва хората да са консервативни при вземането на кредити, да предвидят резерви, да не вземат прибързани решения, защото евентуална корекция на лихвите може да ги постави на ръба на финансовите им възможности.

Банкерът напомни, че исторически трудно могат да се намерят по-ниски лихви през годините, като възможното повишение може да е с 25 базисни пункта.

Според него „изборите в Европа и България правят по-нестабилна политическата картина, която се конвертира в икономиката и влияе на кредитната активност, защото популизмът се изразява в екстремни и абсурдни полемики".

Андронов е категоричен, че проблемите на българската икономика трябва да се решават и напомни, че сега балансът се удържа от валутния борд и стабилните фискални параметри.

„През миналата година държавата приключи с бюджетен излишък, данъците в България са ниски, нисък е и външният дълг", посочи той предимствата на финансовата стабилност.

Председателят на банковата асоциация цитира данни на Националния статистически институт, според които фирмите ще осъществят с 8,4% по-малко инвестиции през тази година в сравнение с 2016 г., което е потенциален риск за растежа.

„Ръстът на кредита следва този на БВП, след като през последните две години почти се изравниха, но ще го задмине", показва анализът на Андронов. Според него обаче цената на труда расте по-бързо от БВП. „Очаквам плавен ръст на кредитирането, над миналогодишния, който беше 2,8%", обяви Андронов.

Банкерът е убеден, че домакинствата ще са по-умерени при вземането на решения, свързани с техните разходи през следващите 12 месеца, въпреки че очакванията за увеличение на спестяванията са високи заради подобрение на финансовото им състояние.

Андронов информира, че разликата в лихвените проценти по новите кредити у нас и в еврозоната вече се стопява. „В еврозоната ипотечните заеми се взимат при лихви от 2,2%, а в България левовите кредити са при лихва 4,9%, а заемите, взети в евро, са при средна лихва 5,5%. През последните години конвергираме в ясен тренд на приближаване до тези стойности", пресметна той.

Мнението на Андронов е, че „понижението на лихвените проценти по депозитите достигна определен предел и лихвеният марж приближава фаза, след която няма алтернатива" и даде пример с еврозоната, където стойността е на ниво 0,30%.

Въпреки че ефективността на бизнеса, измерен през ROE на банковата система (нетната печалба към средния размер на собствения капитал за периода), за 2016 г. е 10,57%, при 8,12% в края на 2015 г., българските банки не са толкова интересни на чуждите инвеститори заради евентуални рискове на икономиката.

За сравнение Андронов посочи, че доходността в еврозоната е между 6% и 6,5%, но предимството на българската банкова система е по-добрата защита при покритието на необслужваните кредити с провизии.

„Около 53% от лошите заеми са покрити с резерви, които да покрият евентуални загуби, докато в еврозоната това покритие е между 45% и 46%", обяви Андронов.