/КРОСС/ Страховити и упомрачителни откровения от страна на бивш наш премиер. Двукратен; поне засега.

В самия край на предизборната кампания Б.Б. се изхвърли, че турците (а и целият свят) му имали респекта. И нямало да виждаме опити на Анкара да се меси в нашите избори.

Естествено, ако в момента той бил министър-председател. Дали да Му поверваме?!

Дори - напълно хипотетично - да допуснем, че е така; тогава защо си хвърли оставката бе, байно?

Само че никак не е така. Всички го знаем. Освен ако не броим за респект гъненето, гърченето и мънкането му към сегашната комшийска власт.

Която му заповяда кога, къде, защо и как да идва на посещение. Да го товари с куриерски функции. Нещо като експресни услуги от врата до врата.

Да погазва върховенството на закона и да предава на палача потърсили убежище у нас турски граждани. И то - на два пъти. (Нали си е двукратен премиер!).

Няма значение какви са т.нар. „гюленисти" и как са етикетирани. За нас, а и за цивилизационна Европа, те са жертви и категорично се нуждаят и заслужават високо интензивна хуманитарна защита.

Много по-аргументирана и задължителна в сравнение с всякакви други бежанци от Близкия изток и Африка. Които в преобладаваща си част всъщност за икономически мигранти.

Та, такива ми ти работи с последното изхвърляне на Б.Б. В типичния негов стил.

Поне да си беше замълчал. Повече щеше да спечели. Но не го сдържа на едно място.

Понеже, нали знаем: език мой - враг мой. Особено актуално за бившия (двукратен) премиер. Сега дочуваме, че се канел да потрети.

Респектьорът. По-точно казано - респектиращият рекетьор.

Да, ама кой ли вече ще му се хване на номерцата. Станаха доста банални, евтини и смешни.

Автор: Георги Димов