/КРОСС/ Съкровището на Над Сент Миклош може да бъде видяно за пръв път в София. В Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) бе открита изложба "Златното съкровище от Над Сент Миклош". Тя ще остане в зала "Трезор" на музея до 9-ти юли.

Това е втората изложба от проекта "Златният път на Балканите през бронзовата епоха - Златото от Ада тепе: производство и разпространение".

Съкровището от Над Сент Миклош напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя. Досега то е гостувало единствено на Будапеща и Виена. При откриването на изложбата директорът на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински изрази убеждението си, че тя ще грабне въображението на жителите и гостите на столицата.

Съкровището е част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена и повече от 200 години то остава един от шедьоврите на древногръцкото и древноримското изкуство.

Сабине Хааг, генерален директор на музея във Виена от своя страна изтъкна, че се надява изложбата да бъде посрещната така както българската изложба "Първото злато" във Виена.

Съкровището от Над Сент Миклош е открито през 1799 г. в областта Банат и представлява 23 съда със съдържание на злато 20-22 карата и общо тегло почти 10 килограма. Всички съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.

Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и е най-голямото познато съкровище от Ранното средновековие. Съществуват различни теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход.

Съществува и теория, според която то е свързано с Първата българска държава и управителя на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат.

Куратори на изложбата са Георг Платнер и Каролине Чубер-Окрог от Музея за история на изкуството във Виена и Галина Грозданова и Андрей Аладжов от НАИМ при БАН.