/КРОСС/ Тече активно политико-медийно мероприятие срещу българския президент Румен Радев. В атаките и злословието се включиха ГЕРБ, ДОСТ, десните, патриотите и дори евроатлантиците от БСП. Дали от завист към високия му рейтинг, или поради обвързаност с външни „началства", всички вкупом започнаха да го обвиняват за внесените от служебното правителство предложения за промени в Изборния кодекс.

Статуквото на прехода му отвърна с дежурните заклинания: Брюксел щял да ни критикува, Венецианската комисия не била съгласна, Местан и Ердоган се били обидили. Питаме кой е по-важен: те или българският народ? Радев обеща българската политика да се формулира в София и да се отстоява навън, а не обратното. И като мъж и офицер на честта спазва този свой ангажимент, изпълнява предизборните си обещания и конституционните си задължения.

А те са да защитава националните интереси, суверенитета и интегритета на държавата и обществото, спокойствието на всеки български гражданин.

Очевидно за непредубедените е, че президентът Радев не е надвишил правомощията си, а само е дал основа за дебат по ключови за българската държавност теми: уседналостта при гласуване;
правилата за финансиране на религиозните общности;
забраната за използване на религията за политически цели;
създаване на законови бариери пред радикалния ислям и т. н.

Ако политическата класа и мнозинството медии мислеха държавнически, щяха да водят дебата разумно, а не със заклинания и лозунги. Ако даден текст не е докрай изряден, да благоволят да го подобрят или да предложат по-добър.

Допреди седмица всички, които днес критикуват президента, се тюхкаха, че Турция се меси във вътрешната ни политика, че ДОСТ провокира етническия мир в страната. Някои от тях даже лежаха на граничната полоса, за да не позволят изборен туризъм, организиран от същата пишман партия ДОСТ.

Заради тези им позиции народът гласува за тях, но те влязоха в парламента и вкупом забравиха за опасностите пред националната сигурност и териториалната цялост на България!

Само че, господа политици, ДОСТ не се е изпарила, а след референдума в Турция външният натиск ще стане още по агресивен. Докога ще си затваряте очите за това?!

А ако говорим по същество: защо хора, отдавна откъснали се от родината, плащащи данъци в чужда хазна, позабравили българския език, да определят кой да е президент, депутат или кмет у нас? Как ще спрем опасността от намесата - финансова и идеологическа - на чужди държави в религиозния ни живот? Подобни регулиращи и ограничителни закони за изборите и вероизповеданията има в САЩ, Германия, Унгария, Ирландия, Холандия и Канада, да не говорим за Турция.

Стига лицемерие, господа уморени политици!

Не се колебайте, г-н президент! Хората подкрепят Вашите действия, защото вярват, че са продиктувани от грижа за България!

Източник: Проф. Светлана Шаренкова, "Епицентър"