/КРОСС/ Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова в интервю за предаването „Здравей, България" на NOVA

- „Здравей, България", намирам се в кабинета на вицепрезидента Илияна Йотова. Благодаря ви за гостоприемството, благодаря че ни приехте. Първо, малко личен въпрос - как сте, свикнахте ли тук с работата в тази голяма сграда? По-различно е от Европарламента или поне по-тихо, това забелязах.
- Добро утро и Христос Воскресе. Светли празници на всички български граждани.

- Воистина Воскресе.
- Нямах много време да свиквам, тъй като ние сме първата президентска двойка, която влезе в тази сграда и веднага след това трябваше да има служебен кабинет, имаше избори в България. Всеки започна да работи това, което му е работата. Аз искам да благодаря специално във вашето студио на госпожа Попова. Заварих от нея един чудесен, смазан механизъм като екип, който много ми помогна за тези първи крачки. И мисля, че се справям.

- Предполагам че сте с ваш екип, с хора, които познавате и сте се работили? Не сте се възползвали от екипа на госпожа Попова?
- Напротив. В личния ми кабинет, естествено дойдоха хора, с които аз работих години наред, и в Брюксел, и в България, с които си имам пълно доверие. Между другото млади хора, много млади хора, експерти с много енергия, но разбира се залагам и на професионализма и на капацитета, който заварих от екипа на госпожа Попова.

- Изкушавам се извън сценария и планът, който си бях подготвила за това интервю, малко да излезем, може би не е толкова вицепрезидентски въпросът, но като човек и като гражданин да ми кажете какво мислите затова, което стана на магистрала „Тракия", независимо че става въпрос за журналисти, макар думата „журналист" и думата „Нова телевизия" да ги е спасила от по-сериозен побой? Наши колеги, които бяха нападнати по безподобен начин, все още не знаем имената, не сме виждали лицата на биячите, не знам защо четвърти ден и прокуратурата, и МВР не желаят да ги покажат?
- Признавам си, че първият път, когато чух тази новина, първият ми въпрос беше „Пак ли?", защото съвсем неотдавна имаше подобни събития, в кавички да речем, по нашите магистрали и по нашите улици. Тогава имаше много сериозни репортажи в българските медии. Имаше уж взети мерки. Оказа се, че целият този шум, който беше преди няколко месеца, като че ли не е дал никакъв ефект. Като че ли никой в момента не е застрахован от това да му се случи същото на пътя, както на колегите от Нова телевизия. Нека да проследим заедно какви ще бъдат мерките, които ще бъдат взети. Според мен трябва да има пълна прозрачност за това, което се случи на магистралата. Кои са тези хора? Защо? И в крайна сметка какви ще бъдат наказанията? Аз ви уверявам, че в нито една европейска страна подобен инцидент, независимо дали става въпрос за журналисти, за хора, които пътуват в страната, няма да бъде наказан веднага. Има си, знаете, различни съдебни процедури за бързо производство, за хулиганство и в другите европейски държави са безкомпромисни. Надявам се, че в България ще дочакаме този момент да бъде същото.

- Това ще е знак за всички граждани и за тяхното спокойствие, защото в момента мисля, че подобни събития не осигуряват спокойствието на живеещите и пътуващите в България.
- Това е притеснително и още и това, че едва ли не тези хора са спрени от думите на колега от Нова телевизия, която е казала, че са журналисти. Сигурно някъде дълбоко в подсъзнанието това е заработило. А какво остава за всички нормални български граждани, които пътуват?

- Това е въпросът. Дали нападнати, които не могат да изкрещят „ние сме журналисти няма да пострадат много по-тежко от това, което се случи на колегите ни? Това, което става в Президентството и взаимоотношенията със служебния кабинет. И вчера служебният премиер Огнян Герджиков е дал интервю, в което не крие, че има търкания и искри между тази сграда и отсрещната сграда - опит за натиск, несъответствие на мнението, волята на единия май е по-силна от волята на другия. Така ли трябва да бъде?
- Аз няма да коментирам в никакъв случай емоционалните нагласи нито на министър-председателя, нито на служебния кабинет. За мен най-точната оценка ще бъде, когато чуя целия отчет за работата през тези няколко месеца на служебното правителство. Беше важно да се проведат честни, нормални, спокойни избори в страната. Тази задача, за мен, е изпълнена. Още повече, не се явявам адвокат на никой - нито на служебния кабинет, нито на министър-председателя, но трябва да признаем, че от много време насам в България не беше спокойно по време на тези избори. Това, което се случи на границата, опитите за намеса от различни страни, тези неприятни сцени, които се получиха, можеше да стане, както казваме ние българите „белята още по-голяма", това не беше допуснато. Те издържаха този изпит.

- Това, че са оставили блокадата на турската граница да продължи с часове, само и само да могат да се наиграят, както се казва политическите сили, на границата?
- Така е. Но от друга страна пък валяха обвинения, че видите ли недостатъчно са взети мерки, че е трябвало да бъдат по-строги. Самият факт, че летят обвинения коренно противоположни, означава че до голяма степен са си свършили работата. Пак казвам, напрежението беше овладяно и това беше важно и за начина, по който се проведоха изборите в страната.

- Имало ли е натиск от президента Румен Радев към кабинета на Огнян Герджиков по отношение на така нареченият Закон за уседналост, който ограничава, направя забранява на българите в чужбина да гласуват?
- Доста неща се наговориха покрай тази тема. Натиск няма. Има идеи. Никой не харесва това, което се случи по време на изборите. Още по-малко може да се одобри идеята, че веднага след като приключиха изборите, сякаш политическите партии, участниците в изборите, забравиха онова, което говориха през всичките тези повече от месец, кампания. Забравиха своите страхове и някак си конфигурацията сега в парламента е по-важният въпрос, отколкото рисковете, които стоят пред страната. Това, че президентът Радев каза на глас неща, които си мислят всички български граждани, че имаше смелостта да го обяви - да, може би Министерство на правосъдието е надвишило своя капацитет, обличайки го в конкретни законови текстове, публикувайки го на своята страница.

- Не е ли поискал това Румен Радев?
- Вижте, нали сме наясно, че каквото и да направи един служебен кабинет, в момента, в който се формира Народното събрание, то дали ще приеме тази идея или няма да приеме тази идея, това няма никакво значение.

- Затова се чудеха всички, защо е тази енергия за производство на закон, за публикуване?
- Знаете ли, защото енергията, както винаги се случва в България, отиде повече в парата. Отиде в това дали някой е имал правото да има идеи, което е абсурдно, съгласете си, дали някой е направил текста или не е. А всъщност цялата дискусия трябваше да бъде по същество, защото България има този проблем. И самият факт, че имаше такава огромна дискусия в българското общество, че даже заваляха и конкретни идеи какво да се прави, означава че това е гореща тема. И тя в никакъв случай не трябва да бъде забравена.

- Вашето мнение какво е - трябва ли да имат право на глас българите в чужбина?
- Категорично.

- Да?
- Категорично. Аз мисля, че текстът на Конституцията е достатъчно ясен в това отношение.
Водещ: Но в текстът на правосъдното министерство, твърди се всъщност, изготвен тук в тази сграда, казва обратното.
Илияна Йотова: Този текст не е изготвен в тази сграда. А какво казва правосъдното министерство, нека да го оставим да говори правосъдното министерство. Аз бях доста втрещена от факта, че Министерство на правосъдието на практика не заговори.

- Да, имаше мълчание.
- За мен, вижте, по-важен е другият въпрос, който очевидно не е решаван с години, а именно правата, съдбата и начинът, по който гласуват българите в чужбина. Вижте, в момента дори не е сериозно като страна член в ЕС ние да не знаем колко са нашите граждани навън, които живеят. Да, ясно е, че има българи по произход. Да, знаем че има така наречената „стара имиграция" в страни като Канада, като САЩ, Западна Европа. Да, знаем че сега в момента има нова такава. Но колко от тях имат правото на глас, как се формират тези права, как се правят избирателните секции, има ли активни списъци или това са някакви стари регистрации? Заговори се, между другото, и когато избуя темата за мажоритарния вот. Спомняте си, че тогава се говореше дори за отделни избирателни райони. Всичко това в момента е на масата. Слава Богу, не се очертават скоро избори в страната, нека спокойно и гражданското общество, и специалистите, и юристите, и парламентът да си каже своето, защото проблем има.

- Около драмата, то беше истинска политическа и не само политическа драма с уседналостта и желанието на президента българите в чужбина да не могат да гласуват заради гласовете от Турция, мисля че стана ясно това, се появи и думичката „импийчмънт" - отстраняване на Румен Радев, даже се заговори какво би станало, ако Илияна Йотова стане президент, ако бъде отстранен титулярът.
- Това са несериозни неща, но тъй като във въпросът ви се съдържаше една констатация, аз не бих се съгласила с нея. Нито за секунда в идеята на президента Радев нямаше забрана за гласуване навън. Нито в един момент. Още повече знаете добре, че откакто България е член на ЕС действат съвсем други правила, но факт е, че в няколко закона трябва да има промени. Почти 3 месеца съм вече тук в този кабинет, занимавам се с българско гражданство, закон който кореспондира и със Закона за българите в чужбина, и със Закона за чужденците, има хоризонтални недоразумения в тези закони, които трябва да бъдат оправени.

- Как може да стане - хем заплахата, която всички твърдят, че идва от Турция да бъде ограничена и неутрализирана в тази й част, хем българите в чужбина да имат право да гласуват? Как се пресичат тези две тези?
- Това, на което се натъквам напоследък и което специално ще имам дискусия и с водещи юристи в страната е неустановеното докрай гражданство на хора, които гласуват в нашата южна съседка, гласуват на наши избори. Възстановено, наследено, гражданските регистрации, адресите, за мен на този етап съм склонна да вярвам на онези специалист, които казват, че крайно време е да има така наречената „активна регистрация". Без това не можем да минем.

- Навсякъде?
- Навсякъде. Разбира се демократично да се даде достатъчно време преди едни избори това да бъде извършено както в Турция, така и във всички останали страни, където има големи български диаспори, както и в Западна Европа. Разбирате ли, общата ни политика като държава трябва да бъде привличането на българските граждани, а не чрез административни мерки, чрез забрана да се гласува, да се отблъскват от страната. Това не е нормално.10 години в Европейския парламент имах възможност да наблюдавам какво правят другите страни в Европа със своите граждани, които не живеят на тяхна територия. Вземете една Полша. Няма да забравя никога какво костваше на моите колеги евродепутати поляци да направят полския език матуритетен език. Това, което и в момента искаме за българския език, за да има мотивация в младите хора в Европа да учат български език, тези които са от български произход, защото той ще им носи допълнителни точки, когато кандидатстват за висше образование. И едновременно с това се натъкваме на невероятни парадокси. В сърцето на Европа, в Брюксел ние сме единствената държава, която няма свой културен институт. Това не е ли парадоксално? Вече 10 г. сме член на ЕС, пък дори, мисля че о ще в момента на подаване на молбата за членство, тези неща е трябвало да бъдат уредени. Ние говорим за изселниците ни в Турция, затова кой как може да гласува там, дали има външно влияние, което безспорно го има, а знаете ли например, че в Турция има едно единствено българско училище и то е към църквата в Истанбул. Т.е. ние работим ли с тези хора? Искаме ли те действително да бъдат български граждани, език, култура, самосъзнание или...

- Там различни партии работят. Преди основно ДПС, сега се включи и ДОСТ. Но понеже се докоснахме до темата...
- Работят обаче и други партии в други страни, но се работи повече на тема фактическо гражданство без българско самосъзнание. Казвам в момента много драстични думи, но това е точно така.

- Очевидно темата е отворена и ще продължи да бъде коментирана и от Народното събрание, което утре ще заработи.
- Разбира се. Президентът можеше да има и друг вариант. Отново затворена тема, в кабинетите, при затворена врата, да се дискутират някакви промени, далеч от погледа на българското общество. Очевидно той избра другият вариант - открито и прозрачно така, както обещаваше на българските граждани. Независимо, че може да се носят негативи, аз смятам, че това е добрият вариант за един държавен глава.

- Темата Турция - референдумът в Турция, да. „Да" победи, но с много малко. Изненадващо, като че ли за всички наблюдатели, с много малко. Какви са ходовете на България, на българската държава оттук насетне? Става ли Турция опасна за България държава? Опасен ли е Ердоган с многото власт, която ще бъде концентрирана буквално от утре в ръцете му?
- Безспорно, че е опасно, когато се концентрира толкова много власт, не само президентската, изпълнителната, забележете - съдебната, това е много страшно за една държава, и до голяма степен, разбира се, законодателната власт. Но тази малка разлика в процентите „за" и „против" раздели държавата на три. Вижте големите градове - Измир, Истанбул и Анкара, преобладаващо противници на референдума и противници на тази абсолютна власт. По-бедната част от Турция, вътрешността на Турция, гласува твърдо „за" тази власт. И разбира се югоизточната част, където са кюрдите, които естествено също не поддържат Ердоган. Само по себе си това жестоко разделение на страната, залага бъдещи конфликти. Много внимателно трябва да се проследят следващите стъпки на господин Ердоган. Но тук, може би ще прозвучи малко провокативно, смятам че ролята на страната ни нараства. Тя нараства тук в тази част на региона, нараства в европейски мащаб и в международен също. И ще кажа с по едно изречение защо. България трябва да засили своята активна политика в югоизточната част на Европа, защото сме единствената стабилна страна в целия регион. Вижте какво става в съседна Македония, вижте какво става в Сърбия, вижте сега какво става в Турция. Българският глас в европейски мащаб трябва да се чува още по-силно. Вече не можем да вървим само по това преговорите с Турция да се правят от европейски институции или някои от най-сериозните и стабилни държави в Европа, каквато е да речем една Германия. България трябва да се намеси много конкретно.

- Изобщо има ли път Турция към ЕС?
- Според мен не. С това, което говори вчера господин Ердоган, че следващият референдум ще бъде за смъртното наказание, който той вероятно ще спечели. Знаете, че това е една червена линия, която де факто отказва по елегантен, в кавички, начин Турция от присъединяването към Европа. Този процес върви от 2005 г., 16 глави са затворени. Очевидно на средата на пътя Турция ще се откаже от европейското си членство. Самата тази авторитарна и абсолютна власт, която става с тези 18, мисля, поправки в турската Конституция, вече говори за един друг тип управление. Години наред Турция беше своего рода модел. Даже се говореше за турски модел, където съжителстваха ислям и едновременно с това демокрация такава, каквато от 23-та година на миналия век, прокламираше Ататюрк. Така че страна, която е член на НАТО, която е 15-та икономика в света, ще видим сега оттук нататък как ще се развива.

- България - бъдещото управление се очертава да бъде от премиер, който се отнася меко към Турция, включително беше поздравен от турския премиер за празниците и за победата, дано да не бъркам, но мисля че имаше обаждане и контакт между бъдещия премиер и настоящия на Турция, бъдещият български и две, даже три формации, които са много, много остро насочили политическите си дула към Турция? Как точно България трябва да се държи и как точно тези формации ще могат заедно да проправят пътека на взаимодействие с Турция, ние сме съседи?
- Ако тръгнем от общата им програма, която беше публикувана в навечерието на Великденските празници, аз нямам отговор на този въпрос, тъй като много бяха крайни мненията, от една страна на партии в тази коалиция, на политическа партия ГЕРБ, на водещата партия. Предстои да видим как ще бъдат уредени, но вижте - какъвто и да е злободневният въпрос вътре в България, каквато и интрига да има между политическите партии, България трябва да следва в отношенията си с Турция изцяло европейската политика. Сами за себе си не можем да правим такава политика. Едновременно с това да поставяме много сериозни условия там, където им е мястото - на европейска сцена, защото ние сме гарант за сигурността на външната граница на ЕС. И който в Европа не го е разбрал досега, може би вина имаме и самите ние, защото не сме го казали на достатъчно висок глас и конкретно.

- Поздравихте ли Бойко Борисов за победата на изборите?
- Разбира се.

- Обадихте се, чухте се с него?
- Не. Написах му един есемес. Те бяха в Малта тогава.

- Имате ли отговор на въпроса защо БСП не спечели изборите? Защото в последния месец на предизборната кампания се държеше като победител, социологическите агенции казваха това.
- Може би точно това изигра една много лоша роля в тези избори, именно прекаленото самочувствие. Но знаете ли, сигурно щях да бъда по-добрия ви събеседник в това отношение, ако бях през цялото време в предизборната кампания. Много е важно да видиш в една такава ситуация като говориш как реагират хората. Малко преди това ние с господин Радев преминахме тази кампания. Знаехме онова, което хората приемат, което не приемат. Знаехме кое, когато го говориш, имаш някаква степен на достоверност и онова, което хората вече за 27 г. просто не вярват и не чуват. Така че сигурно щях да бъда по-добрият събеседник и по-добрият оценител в случая. Но не съм била на заседанието на Националния съвет, разбира се, за да чуя различните мнения. Но безспорно е, че БСП постигна един много сериозен резултат на тези избори.

- В сравнение с предишните избори, да.
- Да, в сравнение с предишните избори. Оттук нататък добрата, конструктивната и разумната опозиция - смятам че това е печелившият вариант.

- Често ли си говорите с Румен Радев, засичате ли се по коридорите тук на тази голяма сграда? Спомням си едно от последните интервюта на предишния президент, той каза - една година не сме си говорили с Маргарита Попова? Вие?
- Напротив, говорим си много често. И тогава, когато господин Радев трябваше да ходи на съветите в Европа. И тогава, когато се взимат решения от страна на президентската институция. Винаги съм насреща, когато трябва да дам някакъв съвет.

- Търси ли съветите ви? Защото вие в тази двойка сте по-опитният политик?
- Не, и аз често търся неговите съвети. Той има едно невероятно качество и това е, че не е изкушен от тази, как да кажа, политическа конюнктура и от това, което политиците говорят 27 г. Стои доста по-твърдо на земята и има доста по-реална преценка за нещата, отколкото тези, които се занимават дълго време с политика. Дадохме си дума, че никога няма да допуснем отношенията между президент и вицепрезидент, защото ние сме екип, да бъдат такива, каквито са отношенията между президент и вицепрезидент във всичките тези години след 1989. Вярваме в екипното начало. За мен поне винаги нещата могат да се решат в диалог, със сблъсък на конкретни различни гледни точки, но позицията ни ще бъде обща.

- Грешки и гафове отчитате ли си, щом сте екип?
- Вижте, дори във вашия екип съм сигурна, че си отчитате грешките и гафовете.

- Правим го ежедневно.
- Така че това са съвсем нормални човешки отношения. И смятам, че това е част от залога за успеха ни.

- Благодаря ви. Започвате днес с делата ви по помилването?
- Да. Веднага след Великден.

- Успех ви желая. Лек ден и успешна работа.
- И на вас.