/КРОСС/ Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на Свети апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13).

Пак Свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух.

Свети Марко, евреин по рождение, произхожда от Левииното коляно, от племето на свещениците, и първоначално живял в Йерусалим. На еврейски Марко се наричал Йоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си впоследствие, преди да се отправи към чуждата страна, когато заминавал заедно с апостол Петър за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим. Според приетото от Православната църква предание, съгласно свидетелството на някои древни писатели, той е от числото на седемдесетте ученици на Господа и следователно - свидетел и очевидец на някои събития от живота на Господ Иисус Христос.

Книгата "Деяния Апостолски" свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Йерусалим свой дом, където и намерил пристан апостол Петър, след като ангелът чудно го извел от тъмницата (Деян. 12-12). След Възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Йерусалим и пристан за много апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил възможност постоянно да общува с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено много се сближил с апостол Петър, който изпитвал към него почти бащинска любов и благоразположение, както се вижда от думите на самия апостол Петър, който в своето послание нарича Марко свой син, като казва: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13).

Чичо на свети Марко е свети апостол Варнава (Кол. 4:10), левит по произход, роден на остров Кипър. Чрез него свети апостол Марко станал известен и на другия върховен апостол - свети Павел, когато той след чудесното си обръщане към вярата в Христа, пристигнал за първи път в Йерусалим.

Общувайки отблизо с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият сътрудник и изпълнител на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.

Около 44 или 45 година след Рождество Христово голямо бедствие сполетяло иерусалимските християни. При вида на увеличаващите се християни в Йерусалим, злобата на иудеите - враговете на Христовата вяра - достигнала до краен предел. Изгаряни от ненавистта си към християните, юдеите нападнали домовете им, разграбили безпощадно цялото им имущество и християните били подложени на голям глад. Като чули за бедственото положение на братята в Христа, антиохийските християни се притекли на помощ, събрали помежду си средства и поръчали лично на Варнава и Павел, които по това време били в Антиохия, да ги доставят на християните в Йерусалим. Варнава и Павел пристигнали в Йерусалим и след като изпълнили поръчението на антиохийските християни, се върнали в Антиохия и този път взели със себе си Марко. Оттогава Марко станал сътрудник на Варнава и Павел и понесъл върху себе си великия подвиг на апостолските трудове по благовестието на Христовата вяра сред иудеите и езичниците. Заедно с Павел и Варнава свети Марко участвал в тяхното първо апостолско пътешествие из Антиохия, като най-близък техен помощник в проповедта на Евангелието.

Заедно с Павел и Варнава Марко отишъл в крайморския град Селевкия, откъдето отплавал за остров Кипър и го обходил от изток до запад, от Саламин до Пафа. Kогато пристигнали в град Пергий, Марко напуснал апостолите Павел и Варнава и се върнал в Йерусалим, в дома на майка си. След като пристигнал в Йерусалим, Марко се присъединил към апостол Петър и не след дълго заедно с него се отправил на апостолско пътешествие за проповед на Евангелието в Рим.

Свети апостол Петър със своята проповед и чудеса, при съдействието на свети Марко, още повече разпространил и утвърдил Христовата църква в Рим, като обърнал към Христа множество хора и от иудеите, и от езичниците. Слушайки светите слова на Евангелската проповед от устата на апостолите и възпламенени от вярата в Господ Иисус Христос, римските християни не се задоволили само с устната проповед на Апостолите за Иисуса Христа, а пожелали да имат за себе си и писмен паметник на устно преподаденото им учение. Те се обърнали към спътника на апостол Петър свети Марко и с молба изпросили от него да запише всички свети слова, които заедно с Петър им бил казал за Христа Господа, и да им остави това свето писание като паметник. Марко изпълнил благото желание на римските християни и написал за тях свое Евангелие, в което, излагайки събитията от живота на Господ Иисус Христос по време на Неговото пребиваване на земята, записал с точност, доколкото бил запомнил, това, на което учел и което вършел Господ, като старателно внимавал да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи. Марко предал написаното на апостол Петър, за да го прегледа, и свети Петър със своето свидетелство потвърдил истинността на написаното от Марко Евангелие и го одобрил за четене в църквите. Затова Евангелието на Марко било прието от всички църкви без никакво противоречие, като писание апостолско, боговдъхновено.

След като се потрудил в Рим, свети Марко, по нареждане на апостол Петър, се отправил да проповядва Евангелието в град Аквилея, разположен на северния бряг на Адриатическо море. В този богат град, наречен втори Рим, Марко основал църква; при това, проповядвайки Евангелието, посетил и други места по брега на Адриатическо море, като навсякъде устройвал Божии църкви. След това свети Марко по разпореждане на апостол Петър се отправил за проповед на Евангелието в Египет.

Kогато Марко, пръв от апостолите, пристигнал в Египет и започнал да проповядва Евангелието, известявайки на хората, че са освободени от дявола, още в началото на неговата проповед голямо множество мъже и жени повярвали в Христа. В самата Александрия, главния град на Египет, свети Марко основал църква и станал първият неин епископ.

Тук свети Марко много се потрудил в подвига на просвещаването с Христовата вяра както на иудеите, така и на езичниците, които дотогава били в мрака на идолослужението. После свети Марко благоустроил в Александрия и съседните й градове църкви, ръкоположил за тях епископи и други клирици и напуснал Египетската страна. Накъде се е отправил оттук и дали е присъствал на апостолския събор, е неизвестно. Но когато апостол Павел, преди да тръгне на второто си апостолско пътешествие, заедно с Варнава бил в Антиохия, според свидетелството на книга "Деяния Апостолски", свети Марко се среща с тях и оттук заедно с чичо си Варнава се отправя към неговата родина Кипър. Марко се потрудил известно време заедно с Варнава в подвига на Христовото благовестие и за втори път поел към Египет, където по това време, или малко по-късно, пристигнал и апостол Петър. Като благовестели в различните части на Египет и съграждали в тях църкви, по онова време апостолите положили и основите на Христовата Църква в египетския град Вавилон, откъдето Петър пише своето първо съборно послание към малоазийските християни. В Египет свети Марко останал до осмата година от царуването на Нерон.

По-късно в Рим свети Марко отново се събрал с апостол Павел и бил в числото на неговите сътрудници.

Тук свети Марко става свидетел на мъченическата смърт за Христа на двамата свои учители, великите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, които по едно и също време пострадали за Христа в Рим; Павел, понеже имал правата на римски гражданин, бил посечен с меч, а Петър - разпънат на кръст.

След кончината на великите си учители свети евангелист Марко отново се отправил към Египет, за да благоустрои основаната от него църква. Той много се потрудил в проповедта на христовата вяра в самата Александрия. Александрия, столицата на Египет, била центърът на гръцката образованост. Тук се намирало знаменитото книгохранилище, тук процъфтявала езическата наука; заради това отвсякъде се стичали хора, така че градът бил препълнен с учени, философи, ритори и стихотворци. Дори големият брой иудеи, които живеели в Александрия, се увличали от езическата ученост. За да утвърди Христовата вяра и с цел да противодейства на учените езичници и иудеи, свети Марко положил в Александрия основите на огласителното училище. Впоследствие то станало център за християнско просвещение и се прославило с това, че от него излезли знаменити учители на Църквата, като Пантен, Климент и някои от отците на Църквата, като: Дионисий Александрийски, Григорий Чудотворец и други.

Благоустроявайки александрийската църква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото учение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, но като крепък и доблестен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си усърдие и ревност навсякъде бързал да проповядва Христовото учение. Той посетил много от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса. С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под влиянието на високата чистота и святост на неговия добродетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената благодат, в подвизите си за достигане на спасение проявявали такава чистота и висота на съвършенството, че техният живот, преизпълнен със светостта на християнските добродетели, предизвиквал голямо учудване и похвала дори сред езичниците и невярващите иудеи.

Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият епископ със светителски престол в Александрия, където и претърпява страдалчески край, и става първият мъченик на александрийската църква.

Когато наближавал пресветлият празник на Пасхата свети Марко бил в Александрия. И ето че на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден извършвал Божествена служба. Нечестивите езичници видели в това удобен случай и както се били събрали по случай своя празник на голяма тълпа, внезапно нападнали църквата. Хванали свети Марко, завързали го с въжета, повлекли го по улиците и покрайнините на града и закрещели:

- Да отведем този вол където му е мястото, сиреч в неговия обор!

А свети Марко, претърпявайки мъченията, благодарял на Господа, като казвал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме удостои да претърпя тези страдания за Твоето име.

Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която изобилно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този начин светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се съветват на каква смърт да го предадат. В полунощ на апостола мъченик се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното блаженство, което му предстои; после му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова тълпа езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези мъки и скоро починал, като благодарел на Бога, молейки Му се така:

- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си! Неутолимата злоба на езичниците не се задоволила със смъртта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят вече бил разпален, когато изведнъж внезапен мрак, страшен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с благоговение взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.

Над мощите на свети Марко през 310 година била построена църква, и те останали в Александрия до IX век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите съвсем отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, близо до която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и досега във великолепен храм, посветен на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тънък египетски папирус, според преданието, от самия Евангелист.