/КРОСС/ Разследването на Европейската комисия срещу "Газпром" е към своя край. Въпреки че и от двете страни решиха да превърнат проблема в световен, в крайна сметка отново се намеси случаят с "Южен поток" в България. Българското Министерство на енергетиката се съгласи казусът да се разреши между Европейската комисия и "Газпром". Най-важно за ЕК бе да не допусне страната ни да получава приходи от транзита на газ през руските газопроводи към Европа, коментира Life.ru.

Проектът "Южен поток" загина преди да бъдат "роден" в далечната 2014 година. Амбициозен проект, замислен от "Газпром", като основен начин за доставяне на природен газ на клиенти в южната част на Европа. Всичко това обаче бе съсипано от  "двойната игра" в София. По случая първо страната ни получи благословията на Брюксел, след което последва обратното мнение за проекта. В крайна сметка той остана извън България.

Инвеститорите, броят на които, в допълнение към "Газпром" и италианската Ени (20%), имат 50% от първоначалния проект на руския държавен монопол. Френската компания EDF и германската Wintershall са с 15% участие. В крайна сметка, "Южен поток щеше да струва около 23.5 милиарда евро.

От всичко това България щеше да печели няколко милиона, освен че и горивото щеше да е по-евтино. Въпреки това, всички икономически ползи бяха пропуснати заради политическите интриги около проекта. В резултат на това, страната ни остана без газ и без пари, но с добра репутация в Европейския съюз, както и в немилост пред "Газпром". 

Въпреки това, в края на 2016 г., проектът остава "мъртъв", но едва ли ще се случи чудотворното възкресение. Това се случи след изявлението на българския министър-председател Бойко Борисов след телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Премиерът тогава обяви с фанфари, че Москва и София са се договорили за създаването на работни групи за възстановяване на двустранните енергийни проекти. Същата съдба се очаква и за атомната електроцентрала в Белене. Страната ни предпочита очевидно да прави бизнес с Турция, тъй като според някои от политиците ни това е далеч по-малко рисково. 

Въпреки това, част от българските политици в момента се опитват да шантажират "Газпром" с благословията на Европейската комисия. Страната ни възнамерява да използва Европейската комисия, за да запази всички съществуващи газотранспортна инфраструктура. Ако това не се случи, ще коства "живота" на българската енергетика. 

България поиска гаранции от Русия. Технически погледнато, това право придава антитръстово разследване на Европейската комисия срещу "Газпром". От там обаче обвиниха руския гигант за няколко грехове, най-важният от които е създаването на нелоялни високи цени в държави, където има монопол, както и пречки за препродажби на газ в Китай. През март Европейската комисия най-накрая обяви, че може да подпише с "Газпром", с всички вземания на дружеството. Но този сценарий остава само формалност. Не на последно място - да поиска от "жертвите" на България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия оценка на споразумението. Ако е необходимо, дори да подаде ръка за забележките.

Министерството на енергетиката у нас би искало да се измъкне от "Газпром" и да гарантира по-ниски цени, но това няма как да се случи. В Чехия, например, регулацията на енергията идва от Западна Европа, докато у нас - всичко изглежда като край на сериала, който български политици, заради лично его или прекалена "прагматичност" и "преданост" към Европа допуснаха.