/КРОСС/ Българският Ден на Спасението да бъде обявен за международен. Това ще предложат Министерството на здравеопазването, БЛС и БЧК на СЗО, Международния Червен кръст и Червения полумесец.

Идеята е на д-р Тотко Найденов, който през 2005 г. получи подкрепа за инициативата 15 август да стане Ден на спасението - дата на която през 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от горящ автобус и умира по-късно от тежките си изгаряния. От тогава с решение на Министерски съвет датата се официализира за отдаване на почит към медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. С това България става единствената страна в ЕС, която почита по този начин загиналите по време на спасяване. Предстои страната ни да изготви документ, с който по официален път да предложи своя Ден на спасението за международен.

На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния център с разхлопан претъпкан автобус. Возилото се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който пътува прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката, оставайки невредим, но веднага, без колебание, се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.

Косата му пламва, изгасва я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън 47 души. Пристигат линейки от Велико Търново и Горна Оряховица; той самият - най-пострадал - започва да ги пренася с носилките и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.

Откаран в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!"

Рано сутринта на следващия ден издъхва в адски мъки и в пълно съзнание.

Последните думи към съпругата му - Лидия също са изумителни: "Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар..."

На името на д-р Черкезов е кръстена болница във Велико Търново, изградени са паметни плочи и монументи в памет на неговия героизъм и себеотрицание.