/КРОСС/ По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2017 г. е 462, а новопостроените жилища в тях са 1 751. Спрямо първото тримесечие на 2016 г. сградите са със 79 по-малко, или с 14.6%, а жилищата в тях намаляват с 559, или с 24.2%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2017 г. със стоманобетонна конструкция са 76.8%, с тухлена - 19.7%, с друга - 2.4%, и с панелна - 1.1%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.8%), следвани от жилищните кооперации (13.6%). В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените сгради от смесен тип.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 78 сгради с 460 жилища в тях, Бургас - 75 сгради с 362 жилища, и Пловдив - 55 сгради със 157 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.4%), следват тези с три стаи (31.4%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.0%.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през първото тримесечие на 2017 г. е 156.4 хил. кв. м, или с 19.1% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2016 г., а жилищната площ намалява с 18.7% до 99.8 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 83.7 кв. м през първото тримесечие на 2016 г. на 89.3 кв. м през същото тримесечие на 2017 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 230.0 кв. м, и Шумен - 194.5 кв. м, а най-малка - в областите Враца - 40.9, и Ямбол - 63.9 кв. метра.

Методологични бележки

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно
Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не включва площта на кухните. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.