/КРОСС/ Някои родители-мюсюлмани искат училището да освободи дъщерите им от часовете по плуване, на децата да не се сервира свинско месо за обяд. Възможни ли са специални права за мюсюлмани, които следват шериата?

Какво представлява шериатът (ислямското право)? И каква е ролята му в Германия? Тези въпроси се обсъждаха и много преди германският вътрешен министър Томас де Мезиер да обяви, че "Германия не носи бурка", предава Дарик.

Още през 2006 г. тогавашният баварски министър-председател Едмунд Щойбер заяви пред привържениците на ХСС: "В Германия спазваме конституцията, а не шериата". Четири години по-късно тогавашният президент Кристиан Вулф обяви, че "ислямът е част от Германия". Оттогава насам темата е остро актуална, особено поради увеличилия се брой мюсюлмански пришълци и поради амбициите на десните популисти в годината на важни за страната избори.

Конференцията на франкфуртския изследователски Център „Глобален ислям" (FFGI) пространно осветли сферите, в които има конфликт между шериата и конституцията. Впрочем понятието "шериат" се тълкува по много различни начини. Юристът и ислямовед Матиас Рое подчертава, че с шериата могат както да се потъпкват, така и да се обосновават човешки права.

Рое вижда известни области, в които германското право допуска някои от ислямските принципи - например в семейното право. В същото време, тези сфери са твърде ограничени. В Германия например чисто религиозните бракове, както и частните разводи са невалидни. Когато ислямисти от салафистките среди игнорират германското право, защото следвали божествения правов ред, това е "фронтална атака срещу правовата държава, на която трябва съвършено категорично да се противопоставим", изтъква експертът.

Колкото и различно да се тълкува шериата, различията се заличават, когато той се практикува в ежедневието като система от норми. До този извод стига Сюзане Шрьотер, която е директорка на Центъра „Глобален ислям". Тя е изследвала ислямски среди - включително в Германия. По отношение на мястото на жената и мъжа в тези среди Шрьотер констатира следното: "Независимо кое тълкуване на шериата възприемат, в ислямските среди неизменно важат следните две правила: мъжът и жената не са равнопоставени, а мъжът - е ясно привилегирован".

Репресивният ислям се налага в социалните среди най-вече там, където има концентрация на мюсюлманско население - в мюсюлманските квартали на Великобритания, но и във френските крайградски гета. "Кафенетата и ресторантите в определени квартали например изобщо вече не са посещават от жени. По време на Рамазана всичко е затворено. По улиците в тези квартали няма да видите незабрадени жени", посочва Шрьотер.

Германия е твърде далеч от подобна ситуация, но и там натискът над мюсюлманските девойки да носят забрадки и да се подчиняват на мъжа се засилва. Срещу тях се упражнява принуда, снимат ги, ако ходят без забрадка, слагат снимките им в интернет.

И после пишат на родителите: "Дъщеря ти е морално пропаднала", изтъква експертката. Тя пледира за единен подход към претенциите на онези мюсюлмански родители на ученици, които изискват за тях специални отстъпки в училище - например да бъдат освобождавани от часовете по плуване или да не им се сервират ястия със свинско месо в училищния стол. Когато нещо не отговаря на техните искания, родителите мюсюлмани нерядко упражняват масивен натиск срещу учителите и училищното ръководство, допълва Шрьотер.