/КРОСС/ Поразена съм от малоумието на държавните институции в сферата на образованието. Преди малко слушах Янка Такева при Ани и Виктор по Нова тв. Във връзка с родителите, които слагат записващи устройства в дрехите на децата си, за да могат да докажат, ако децата им са обиждани, нагрубявани или бити в детската градина. И тази жена говори за контрол от страна на директорите, за контрол на общинските власти и инспектората, за да се реши този проблем. Какъв контрол, бе, мадам, цялата държава гние в простащина, безпросветност, чалга и насилие! Какъв контрол, като си спомням как преди години попаднах в дома на кмета на едно балканско село, а там станах свидетел как внучето му, може би 6-7-годишно момченце, се кълчеше под ритъма на чалгата, идваща от телевизора.

Какъв контрол, скъпа мадам, след като децата ни са ежедневно облъчвани от насилие, идващо от безумни, кървави филми по телевизията, от компютърни игри, в които си герой, ако избиеш повече хора, след като децата са свидетели на насилие в собствените им семейства, защото родителите едва свързват двата края и това ги прави агресивни и озлобени? Какъв контрол може да противодейства на насилието между учениците в училище и насилието над учителите от страна на учениците?

Защо такива ученици не биват незабавно изключвани? Заради глупавите делегирани бюджети, които съпътстват всеки ученик и училището се пази да не го загуби, защото заедно с ученика губи и парите?

Толкова ли не разбирате, скъпа ми Янке, че злините не са злини от децата, родителите и учителите, а злини от СИСТЕМАТА?

Образованието трябва да бъде поставено на съвсем нова основа, трябва да се измени образователният модел, така че да стимулира знанието и жаждата за знание, а не оценките. За какво са тези матури? За да слагаме камери срещу преписващите? Тези преписвачи преписват, защото не им е било интересно, защото материалът е поднесен ужасно тъпо и скучно, защото те от малки знаят, че няма да им послужи за нищо... в свят, в който единствено значение имат материалното благополучие, далаверата и тарикатлъка.

Поведението на децата и учителите е следствие на системата и на ежедневието. Системата толерира агресивното поведение, защото е ясно, че без наглост, дебелоочие и агресия, човек не може да стигне далеч. Ежедневието ни залива със сцени на насилие, корупция и примери за това как тъпаци и простаци са на всички нива на държавното и общинско управление.

Да, тъпакът и гьонсуратът у нас са еталон. Образец за това как без много знания, без морал и духовна стойност, без интелект и ум можеш да станеш фактор и дори народен представител, законотворец, стига да си достатъчно гъвкав, послушен и мазен.

Какъв контрол, мила ми Янке? Нашето общество се нуждае от духовно възраждане, от съвсем нов ценностен модел. Хората, работещи в сферата на образованието, трябва да са водачи на промяната, трябва да са онези възрожденци от миналото, които да носят светлината, а не да се кланят на правила, норми и модели, създадени от идиоти.

Дали изобщо има смисъл да пиша всичко това, след като довечера всеки ще седне в селската кръчма и децата ще го гледат как смуче ракия и псува държавата. Той никога няма да разбере, че той може да Е държавата. Защото той, смучещият ракия, знае и умее само това. Роден и формован в СИСТЕМАТА. А просветителите, онези, които трябва да будят, да искрят, да показват пътя, а не да попълват бележници.., те работят с делегиран бюджет. А децата.., те са бюджета.

Какъв контрол, Янке???

Източник - Фейсбук - Лидия Делирадева

Заб. Заглавието е на редакцията