/КРОСС/ Молив или химикал обикновено хващаме в ръка. Изписваме буквите. И дори не се и замисляме доколко е бил трънлив и труден пътят на сътворяване на славянската писменост. И приемаме за даденост подвига на солунските братя - великите просветители на своето време. Всички славяни, запазили православието и православната култура, почитат святото дело на равноапостолите Кирил и Методий. Русия никога не е забравяла имената на Кирил и Методий и винаги е пазила паметта за техния будителски подвиг. Вече повече от хилядолетие във всички православни храмове в Русия, на всяка празнична църковна служба светите Кирил и Методий се упоменават и прославят като първите „учители на словесността".

Считано от 1992 година, отбелязването (празнуването) на Дните на славянската писменост и култура придобива в Русия държавен характер. В Москва на Славянския площад е поставен паметник на светите братя. От няколко години на 24 май до паметника се организират шествия от московски храмове, а Негово светейшество Патриархът Московски и Всея Руси извършва празничен молебен в чест на светите равноапостоли Кирил и Методий. Денят на славянската писменост и култура е празник на просветата, празник на родната реч, родната книга, родната литература, родната култура. Обучавайки се на различни науки на роден език, ние използваме писмеността от първите учители на славянските народи - светите Кирил и Методий. Според древноруския летописец, жънем онова, което е било посято от древните просветители.

Пътешествайки по Русия, може да видим в различни градове паметници на светите равноапостоли Кирил и Методий. Най-известният паметник се намира в Москва, където на 24 май 1992 г. е поставен официално на Славянския площад. Негов автор е скулпторът Вячеслав Кликов. Но това не е единственият паметник в страната.

Най-големият в Русия паметник в чест на будителите се намира в град Самара. Той е особен. Композицията на монумента не повтаря нито един от съществуващите по света паметници на светите Кирил и Методи. Двете бронзови фигури на светите братя са с височина 3,5 м и се намират от двете страни на почти шестметров кръст. В подножието на кръста е вградена разгърната книга с думи от Евангелието на Йоан „В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Словото бе Бог".

С всяка година броят на паметниците и паметните знаци в чест на Светите братя се увеличава. Такива са поставени в много градове на Русия: в град Велики Новгород (на паметната плоча за 1000-летието на Русия, с великия княз Владимир Святославович, великата княгиня Киевска Олга са фигурите и на братята Кирил и Методий), в градовете Мурманск, Владивосток, Екатеринбург, Липецк, Смоленск, Коломна и Дмитров в Московска област, в Ханти-Мансийск, Белгород, Твер (паметен камък), Астрахан, Челябинск, Черкеск.

Имената на светите равноапостоли Кирил и Методий в Русия носят гимназии в Москва, Новосибирск и други градове на Русия, Селския държавен институт „Кирил и Методий" в Ленинградска област, Духовната образователна организация за висше образование на Руската православна църква „Общоцърковна аспирантура и докторантура на имената на светите равноапостоли Кирил и Методий" и други образователни институции. През Х столетие България става център за разпространяване на славянската писменост и книги.

Именно оттук славянската писменост и славянската книга идват по руските земи. Значението на кирилицата трудно може да бъде оценено, тъй като през IX век с общата славянска писменост възниква ново, огромно културно пространство - кирилска цивилизация. Първоначално е съставена само от славяни (и дори не всички). С времето част от това единство стават и много народи, които нямат собствена писменост. Кирилицата като система за писане на родния език е основен фактор за влизането на човека в предаваната от поколение на поколение култура на своя народ. Родният език и славянската писменост са основа за формирането на човека от невръстна възраст като езикова личност, неговата езикова картина на света, нейното езиково съзнание, това е културно-историческа среда, формираща националната личност, осъзнаваща своята съпричастност към родната култура.

Чрез появата на кирилицата започва социализацията на личността, приобщаването ѝ към живота и културата на онова общество, в което се е родил и живял човек, а също така към световната култура и световната цивилизация като цяло: тоест родният език и родната азбука са и основа за формирането на човека като социално явление.

Кирилицата за гражданите на Русия е ключ към проникването в богатия свят на руската литература. Според мнението на някои изследователи, дори визуалното опознаване на знаците на познатата кирилица играе обединяваща роля. Русия е многонационална държава. В Руската федерация освен руснаци живеят над 180 други народи. В исторически план преобладава руската култура, основана на руския език, но това доминиране никога не е било поглъщащо. Важна роля в развитието на културата на Русия играе културата на многобройните народности на Русия, такива като татари, башкири, калмики и др.

Днес кирилицата е официална писменост за над 50 различни езика, основно в Русия, Централна Азия и Източна Европа. Като цяло около 6% от населението на Земята смята кирилицата за родна писменост, а страните, в които се употребява кирилица, заемат над 18% от територията на сушата.

Автор: Проф. А. М. Циганенко, ректор на Московския държавен университет по печата, за юбилейния 50-ти брой на луксозното издание на вестник „За Буквите - О, писменехь"