/КРОСС/ Три предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии внесе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, съобщиха от ВСС.
Исканията за подслушване не са били изготвени от съдиите, а от заявителя и са дадени само за подпис. Искани са разрешение и за дипломатически представителства, което е нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения.

Предложенията са срещу съдии, които са били оправомощени да издават разрешения по депозирани в Софийския градски съд искания за използване на специални разузнавателни средства.

В документите, внесени от Панов, има данни за извършени дисциплинарни нарушения по Закона за съдебната власт (ЗСВ) за действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт.

Внесените документи са мотивирани с направените констатации в доклад ДЗ № 144/03.04.2017 г. за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация" по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийския градски съд (СГС).

В предложенията пише, че тримата съдии са допуснали нарушения във връзка с произнасяне по чл. 15, ал. 1 от ЗСРС по конкретно посочени наказателни частни дела.

Установено е, че са издадени разрешения по депозирани искания от страна на заявител за използване на специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на комуникатори, обекти и помещения, за които е посочено, че са собственост на постоянни чуждестранни дипломатически и консулски представителства в Република България. Исканията са били и за лица, които се ползват от дипломатически и консулски имунитет или са служители в представителствата. Това е в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения.

И за тримата съдии са установени нарушения с начина, по който е разрешено подслушването. Разрешенията за използване на СРС не са били изготвени от съответния оправомощен съдия, а са били изготвени предварително от страна на заявителя и са представени единствено за подпис от оправомощения съдия.

В предложенията за дисциплинарни производства е посочено още, че двама от съдиите са издали разпореждания, с които са дадени разрешения за използване на СРС над законово допустимия максимален срок от Закона за Специалните разузнавателни средства ЗСРС, като надвишаването на законоустановения срок е с период над 50% от законовия лимит.

По отношение на един от съдиите е констатирано, че по наказателно частно дело заявителят е депозирал искане с цел издаване на разпореждане за използване на СРС за престъпление, което не е тежко умишлено или не е сред изрично изброените в чл. 3, ал. 1 от ЗСРС. При тези обстоятелства искането е недопустимо, но независимо от това е дадено разрешение за използване на специално разузнавателно средство.

В предложенията на председателя на ВКС пише, че посочените нарушения от съдиите накърняват престижа на съдебната власт. Като са допуснали незаконосъобразно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства спрямо дипломатически и консулски представителства и са приложили формален подход при разрешаване на ползването на СРС, съдиите са нарушили основните принципи за независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност при изпълнение на задълженията си.

Председателят на ВКС твърди: "Несъобразяването на специалните изисквания на закона в случая създава трайно усещане у обществото за незачитане на основните начала на правовата държава... Накърнени са гарантираните от Конституцията на Република България (КРБ) право на лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеността на личния и семейния живот на гражданите, допуснато е отклонение от установената в чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България забрана, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи".

Според Лозан Панов използването на специални разузнавателни средства временно ограничава неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Прилагането им има за цел предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 1 ЗСРС, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности".

В предложенията се подчертава, че дейността на съдията като орган по чл. 15, ал. 1 от ЗСРС, на който е възложено да контролира използването на специални разузнавателни средства, е от изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава, поради спецификата на изключителните способи по ЗСРС, която се отличава с драстично ограничаване правната сфера на лицата, спрямо които те се прилагат.

Липсата на ефективен, действителен и реален съдебен контрол, освен че може да засегне необосновано основни права на гражданите, като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, може да доведе и да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез СРС информация, включително за цели, извън посочените в закона, смята председателят на Върховния касационен съд.