Кървавата цена за гяволъка на пътя
Секция: Интервюта
29 Май 2017 08:36
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Кървавата цена за гяволъка на пътя

/КРОСС/ България е на опашката в Европа почти по всичко - от заплати до средна продължителност на живот. В едно обаче сме категорични шампиони: по жертви на пътя. С над 90 загинали на милион жители България е лидер в черната статистика. При това тенденцията е стряскаща, всяка следваща година катастрофите взимат все по-голям кървав данък. Ако през 2013 г. жертвите са 601, през 2014 г. - вече са 661, а през миналата година- 708, като от тях 28 са деца.

Затова и за България в най-голяма степен важи призива на Виолета Булц, еврокомисар по транспортната политика на Евросъюза, националните правителства да вземат мерки и да се справят с безразсъдните и опасни шофьори.

Логично беше и малко след като се върна на власт Бойко Борисов да разпореди държавна кампания срещу хулиганите на пътя.

Въпросът е защо българите с такава упоритост се трепят по шосетата.

Най-честите причини са висока скорост, алкохол и неподготвени шофьори

В събота главният секретар на МВР Младен Маринов обясни, че надрусаните зад волана вече са по-голяма заплаха и от пияните.

Експертите добавят като друг фактор за повече катастрофи лошата инфраструктура. Разбити пътища с кратери по тях има бол, но пък и прясно ремонтирани шосета също стават кървава арена. Всички обаче са единодушни, че проблем №1 си остава манталитетът на родните шофьори. У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да се случи най-лошото, когато натиска бясно педала.

Иначе казано, чипът на българина се оказва най-голям фактор за касапницата по шосетата.

Бруталното изпреварване и избутване от пътя, минаването на червено, каскадите на младоци, току що взели книжка или пък изобщо не я взели, са обичайна гледка. Всеки го е преживял и може да разкаже поне няколко автентични кошмарни истории от сблъсъка с подобни джигити на пътя.

Въпросът е обаче защо дори най-щурите хулигани по родните магистрали, когато отидат в чужбина са примерни като монахини зад волана.

Достатъчно е да се види как карат нашенци до границата с Гърция и след това, когато влезнат в южната ни съседка.

И тук идва въпросът дали проблемът е главно в чипа на БГ шофьора или в липсата на гаранции, че всеки, който сгази лука на пътя, наистина ще бъде наказан. В Гърция просто ти свалят номерата на колата и после скубеш коси, когато разбереш колко евро трябва да платиш за гяволъка си. Просто, но ефикасно. У нас под мерки срещу катастрофите се разбира преди всичко надуване на глобите. Те стават все по-големи и по-солени, но ефектът от тях е далеч от желаното. По-скоро отразява се само на размера на рушветите, които катаджиите продължават да прибират въпреки всички камери и мерки за контрол. А докато шофьорите са убедени, че вратичката с подкупа е отворена, те няма да се уплашат от никакви наказания. Затова, докато има рушветчии със стоп палки, ще има и нагли шофьори.

Другият голям проблем са родителите, които оставят своите пораснали деца да си играят на руска рулетка по пътищата. Масова практика е баровци да поверят на поотрасналите си рожби мощни джипове, за да покажат те на връстниците си, че са от сой. Резултатът, освен плачевен, може да е и трагичен. Но възпитанието вкъщи със закон и глоби не се постига.

Източник: "Стандарт"